Сандра Браун - Лъки

— Ще го помолим.

Тя се обърна и се пресегна към телефона на бюрото. Лъки грабна слушалката от ръката й.

— Аз ще го попитам. Може би ще се съгласи да го направи, но в извън работно време.

— Междувременно бих искала да видя мястото на пожара.

— Това е лесно. Намира се само половин миля надолу по пътя. — Той я огледа от горе до долу — роклята, високите токове, светлите чорапи. — Мястото се обитава само от сондьори и миещи се мечки. Не можеш да отидеш там облечена по този начин.

— Ще се преоблека.

Лъки донесе куфара й от колата. Тя влезе в малката тоалетна на офиса. Докато се преобличаше, Чейс се върна. Той се огледа Наоколо и видя само Лъки, който седеше зад бюрото и говореше по телефона.

— Къде е Девън?

Лъки закри слушалката с ръка:

— Ей там — и посочи към банята. — Сваля си дрехите.

Когато вратата на банята се отвори, Чейс така бързо завъртя главата си, че вратът му изпука от усилието. Девън се появи напълно облечена. Носеше дънки и навиваше нагоре ръкавите на спортната си риза.

— Какво става тук? — попита Чейс.

Лъки му изшътка и продължи разговора си по тепе фона.

— Хайде, Пат! Зная, че се държах като лошо момче. Да, заслужавам да ме наложат с камшик. Сега, след като така смирено си признах грешките, ще направиш ли това за мен, или не?

Заслуша се за момент, докато очите му оценяващо се плъзнаха по стройните крака на Девън и по меките извивки на гърдите й.

— Страхотно! Десет и тридесет. Не, по дяволите! Няма да кажем на никого.

— Какво става тук? — повтори Чейс, след като Лъки затвори телефона.

— Довечера Пат ще ни даде, на мен и на Девън, доклада на полицията за пожара.

— Ти току-що обеща да не казваш на никого — извика тя и подпря ръце на кръста си.

— Чейс не е кой да е. Пат е наясно, че ще му кажа.

— Аз все още не разбирам какво става тук — напомни им Чейс.

— Смятаме да се опитаме да разберем кой е подпалил склада, за да отпаднат подозренията към мен.

— И за да мога аз да се сдобря със съпруга си — добави Девън.

Лъки се въздържа от коментар по изявлението й. Чейс местеше невярващия си поглед ту към единия, ту към другия. Най-накрая каза.

— Девън, би ли ни оставила за минутка сами с брат ми?

Веднага щом тя се отдалечи достатъчно, за да не ги чува, Чейс здраво стисна ръката на Лъки над лакътя. Приближил лице към неговото, той каза.

— Да не си си изгубил ума? Не можеш да се забъркаш в нещо подобно. За кого, по дяволите, се мислите вие двамата? За Коджак и Нанси Дру?

— Изглеждам доста по-добре от Коджак — наперено отвърна Лъки.

— Не се шегувам — Чейс сърдито го изгледа.

— Нито пък аз.

— Така ли?

Лъки присви сините си очи.

— За какво е всичкият този шум?

— За теб това да не би да е само игра? Игра, която ще ти позволи да си непрекъснато до жената, до която изобщо нямаш право да се приближаваш?

— Не се меси в това — сдържано процеди Лъки, загубил вече шеговитото си настроение. — Всичко, което правя с Девън…

— Най-добре ще е, ако не правиш нищо с Девън. Тя е омъжена.

Лъки, ядосан от конското на брат си, макар че то дословно повтаряше онова, което той самият непрекъснато си повтаряше, рязко издърпа ръката си.

— Вече съм достатъчно голям. Не е необходимо да се правиш на будната ми съвест, големи братко!

— Не се опитвам да бъда твоята съвест — Чейс огорчено въздъхна. — Добре де, може би малко. Но се безпокоя повече за нея, отколкото за теб. Тя е истинската жертва, Лъки. Нейният живот бе разбит и вината за това е само твоя.

— Няма защо да ми го напомняш.

— А когато приключите с игрите, какво ще остане за нея? Съсипан брак и разбито сърце?

— Грешиш, Чейс.

— Така ли?

— Този път не е просто игра.

Чейс го изгледа продължително и меко каза:

— Точно това ме безпокои най-много.

Всичко, което бе останало от склада с машините, бе един тъмен, обгорял участък на земята, покрит с пепел, която бе пресявана толкова много пъти, че приличаше на сива пудра за лице. Останките от машините вече бяха изнесени. Малкото, което бяха успели да спасят, вече бе продадено като старо желязо. С парите от тази продажба едва бяха успели да покрият пътните разходи на сондажния екип до Луизиана.

Девън въздъхна и подритна купчинка пепел с върха на гуменката си.

— Няма кой знае колко за гледане.

— Нали ти казах. — Лъки бе клекнал, загребваше пълни шепи пепел и я оставяше да изтече между пръстите му.

— Подпалвачът очевидно е искал да унищожи всичко, а не просто да ви отправи някакво предупреждение — отбеляза тя.