Сандра Браун - Лъки

— Искаш да се правиш на детектив?

— Слушай, колкото по-бързо свалим подозренията от теб, толкова по-скоро ще приключим с тая бъркотия и всеки ще продължи по пътя си. Зная, че няма да е лесно да си възвърна доверието на Грег, но си мисля, че като начало е добре да знае, че няма заедно да свидетелстваме в този процес и аз няма да съм постоянно с теб. Сигурна съм, че ще остане много доволен, ако разбере, че никога повече няма да те видя отново.

Тя сипеше мрачните си решения за бъдещето им едно след друго тази сутрин, но той мълчеше, защото не можеше да й предложи нищо по-добро.

— Освободих се от всички ангажименти — каза тя. — Казах на редактора на вестника, че си вземам едноседмичен отпуск и смятам да посветя това време на опитите си да открия истинския подпалвач. Обещах му, че като се върна, ще му представя страхотна история, а също така и статия за това как федералните агенти могат да плашат свидетелите си и как всъщност го постигат. Мисля… На какво се хилиш по тоя идиотски начин, господин Тайлър?

— На теб.

— Намираш ме забавна?

— Обичаш да контролираш нещата, нали? Дори и когато става дума за полицейско разследване.

— До този момент полицията не е направила нищо, за да ти помогне. Не бих могла да влоша нещата повече от това.

— Това поне е сигурно.

— Не поверявам на други хора делата си.

— Аха — кимна той. — Значи си от жените, които навремето наричахме оправни кучки.

Все още ухилен до уши, той се изправи и се протегна. Чувстваше се милион пъти по-добре, отколкото се бе чувствал само преди час. Сутринта бе загрижен, защото не бе разговарял с Девън след като историята за авантюрата им излезе на бял свят. Освен това се ужасяваше от мисълта, че ще трябва да прекара един цял ден без да я види.

И изведнъж, без никакво предупреждение, тя се появи и дори възнамеряваше да остане няколко дни. По дяволите! Това ако не беше късмет! Мрачните мисли за съпруга й, затворника, отстъпиха на заден план. Грег Шелби беше губещ особняк и ако Лъки изобщо разбираше нещо от жени — а той се смяташе за експерт по въпросите за нежния пол, — той със сигурност не беше кой знае колко добър и в леглото.

Ако Шелби беше мъжът, който Девън заслужаваше, никакви увещания и изкушения не биха могли да я вкарат в леглото на друг мъж. А на него дори не му се беше наложило да я убеждава. Нещо в брака й с тоя тип Шелби не бе наред.

Лъки я уважаваше заради твърдото й нежелание да обсъжда брачните си проблеми с един непознат, но от друга страна много му се искаше да разбере защо се бе омъжила за човек, който я правеше толкова нещастна. И сега очевидно щеше да разполага както с възможността, така и с необходимото му време да си изясни това.

Единственото нещо, което помрачаваше настроението му, бе фактът, че няма да може да я докосва. Щяха да прекарат доста време заедно, но тя все още оставаше недосегаема. Това щеше да го съсипе, защото той я желаеше повече от всичко на света. Повече, отколкото се безпокоеше за западащия бизнес, повече, отколкото се притесняваше за това изфабрикувано обвинение в умишлен палеж. Желанието му да притежава Девън бе всепоглъщащо, по-силно от всичките му останали чувства.

И все пак предпочиташе да я вижда при тези обстоятелства, отколкото изобщо да не я вижда.

— Винаги съм обичал да играя на стражари и апаши — каза той. — Кога започваме?

— Най-напред трябва да се настаня някъде. Къде е най-добре да отседна?

— У дома.

— Не мога, Лъки — тя непреклонно поклати глава. — Мисля, че причините са очевидни.

— Майка ми жив ще ме одере, ако ти позволя да отидеш в някой мотел. Всички, които я познават, знаят, че тя не би позволила никакво прелюбодейство под покрива си. Оставаш у нас и край — гласът му не търпеше никакви възражения.

— Но…

— Девън — строго изрече той, отклонявайки протестите й, протегнал напред двете си ръце с дланите нагоре. — Никакви спорове повече.

Тя се предаде, макар че не изглеждаше особено доволна от това решение.

— Мисля, че най-напред трябва да разберем как е започнал пожарът.

— Бензин и сигнални фенери — каза той. — Пат вече ми каза. Съвсем наскоро бях купил няколко фенера. Това само потвърдило подозренията им.

— Можем ли да прегледаме доклада на полицията?

— Не зная. Не мисля, че ще му дадат някаква публичност.

— Не става дума за това. Питах дали не можем да го видим само ние двамата. Твоят приятел, шериф Буш, не може ли да ни измъкне един екземпляр?

Лъки подсвирна през зъби.