Сандра Браун - Лъки

— Какво искаш да кажеш? Какви доказателства?

— Доказателства, не разбираш ли? Нямаме достатъчно време, за да навлизаме в подробности.

— Кога ще му кажеш за вестника? — изхленчи Девън.

Лъки изруга, сякаш бе разярен, че го е прекъснала.

— Ще престанеш ли да говориш за това? Остави ме първо да свърша другата работа.

При този предварително уговорен сигнал, Девън свали слънчевите си очила и откри насиненото си око. — Изобщо не ме е грижа за скапания ви пожар. Ти каза…

— Какво щеше да ми казваш за доказателствата, които шерифът е събрал? — нетърпеливо попита Литъл Алвин, прекъсвайки поредното им спречкване.

Остави ме първо да си свърша работата с човека, разбра ли? След това ще поговорим и за теб. — Лъки отново се обърна към Алвин и сниши гласа си. — В кръчмата изглеждаше така дяволски красива. А сега… — той разпери ръце с раздразнение. — Май щеше да е по-добре за всички ни, ако ти я бе оправил оная нощ, а не аз. Но както и да е. Докъде бях стигнал?

— За доказателствата, които имат срещу мен — проплака Алвин.

— О, да, тези документи са секретни. Единственото, което зная, е, че Пат обеща първо да прибере Джак Ед, но никой не може да каже колко време ще му отнеме това. Всеки момент може да пристигне тук. — За всеки случай Лъки погледна през рамо към окъсаните пердета на прозорците.

— Арестуват Джак Ед? — тлъстото лице на Литъл Алвин се покри с пот.

— Да, в този момент. А ти знаеш що за невестулка е този малък кучи син. Би предал и собствената си майка. Само един Господ знае какво ще им изприказва за теб. Може да им каже, че ти сам си запалил склада ни.

Литъл Алвин проплака като пеленаче, което за миг е изгубило майка си от погледа си и се спусна към вратата. Предугадил хода му, Лъки се спусна след него, хвана го за яката и го завъртя обратно.

— Ние сме тук, за да ти помогнем, Алвин!

— Ти да не ме мислиш за вчерашен, Тайлър?

— Ако направиш доброволни самопризнания, ще получиш по-лека присъда. В противен случай с теб е свършено.

— Лъжец — Литъл Алвин започна да се дърпа и да се извива насам-натам, опитвайки се да се освободи. Лъки обаче го държеше здраво. — Защо си решил да ме предупредиш, Тайлър?

— Не аз. Пат ме помоли. Има нужда само от още едно доказателство, за да пипне яко Джак Ед. И тъй като разбра, че ще идваме да говорим с теб по нейния въпрос, той ме помоли да ти предложа сделка. Много почтено от негова страна, нали? Виж, всички знаят, че Джак Ед е измислил плана за пожара, но не могат да го докажат.

— Т-т-точно така — запелтечи Литъл Алвин. — По дяволите, та аз дори не можех да мисля ясно през оная нощ. След твоя удар всичките ми вътрешности сякаш се бяха качили в гърлото ми. Но Джак Ед каза…

— Почакай — изшътка Лъки. — Разкажи всички подробности на Пат, когато пристигне тук. Кажи му например откъде Джак Ед взе ония фенери.

— От гаража на сестра си — веднага издрънка Литъл Алвин. — Нейният мъж работи по строежа на пътищата. Джак Ед каза, че ще си помислят, че ти си го направил, защото те видял да носиш фенери…

— Казах ти да почакаш. Мен това не ме интересува. Когато намерят фенерите, сигурно ще намерят и бидоните с бензин.

— Да. Взехме ги от гаража на зет му.

— Казах ти да почакаш, докато дойде Пат. — Бутна Литъл Алвин обратно в стола му. Бившият футболен състезател трепереше целият. Лицето му бе окъпано в пот.

— Сега като свърши с това, ще се заловиш ли и с моя въпрос? — попита Девън с плачлив глас.

Лъки изпусна струя въздух.

— Разбира се, разбира се. Дай му нещо за писане.

— Да пиша? Какво да пиша? — очите на Литъл страхливо се местеха от единия към другия и обратно.

— Чете ли във вестниците, че нейният старец е в затвора?

Алвин тъпо кимна.

— Е, той я обвинява, че се е срещала с мен много преди нощта на пожара. Твърди даже, че сме се виждали с нея още преди той да отиде в пандиза. Ако надзирателите не го бяха спрели… — Лъки посочи насиненото й око и продължи. — Както и да е. Можеш ли да напишеш на един лист, че аз я забърсах едва оная вечер в кръчмата? И че срещата ни беше напълно случайна.

— Разбира се, разбира се. Мога да направя зова.

— Добре. Пет пари не давам, какво си мисли старецът й, но тя ми извади душата да дойдем при теб. Нали знаеш какви са жените. — Девън подаде на Алвин молив и лист хартия. — Докато пишеш, аз ще се обадя на Пат по телефона. Надявам се да не е прекалено късно. Ще му кажа, че си готов да говориш, нали?

— Точно така — нетърпеливо се съгласи Литъл Алвин. — Моите вкъщи ме предупреждаваха да не се доверявам на Джак Ед…