Шърли Бъзби - Лилия в нощта

Лицето на Брет още повече потъмня.

— Сега вече ми дойде до гуша! Млъкни и ме изслушай! — Без да се церемони много, той я издърпа в съседното помещение, тресна вратата след себе си и по-спокойно продължи: — Не съм споменал с нито една дума галантната сцена в павилиона. Само казах, че те видях с Карлос, без да обясня какво правехте там.

— И какво правехме? — изфуча Сабрина със святкащи от гняв очи. — Какво си въобразяваш, че си видял?

Лицето му изразяваше презрение.

— Дяволски добре го знаеш! Ала можеш да бъдеш сигурна, че няма да издам мръсната ти малка тайна. Не мога да кажа на баща ти, че дъщеря му е развратница!

Побесняла, Сабрина замахна и с всички сили го зашлеви през лицето. Брет я сграбчи и я притисна до себе си.

— Предупредих те да не даваш воля на ръцете си. А щом отдаваш другиму благоволението си, мога и аз да се възползвам от него!

Устните му брутално се впиха в нейните, ръцете му я обгърнаха. Целувката не беше нежна — само настойчива и гневна, и въпреки това изпълнена с някакъв странен копнеж. Сабрина не направи опит да се защити. Желанието й се събуди, усетило страстта, която се излъчваше от мускулестото мъжко тяло. Твърдите му слабини се притиснаха в бедрата й и тя се разтрепери от възбуда. Останала без дъх, отговори на целувката му.

Каква разлика спрямо това, което бе изпитала в прегръдките на Карлос! Никаква мисъл за бягство, само страст и сладко желание да му се отдаде. Тялото й жадуваше за милувки. Искаше й се завинаги да остане в обятията му, като покорна пленница. Жадно разтвори устни под целувката му и поиска още.

Брет простена и я притисна още по-силно до себе си, ръцете му замилваха бедрата й и тялото на Сабрина се разлюля от сладостни тръпки. Колко прекрасно беше да я държи пак в ръце, да усеща гъвкавите млади гърди и топлото тяло, което се притискаше към неговото.

Прегръдката им беше като експлозия. Никой не забеляза, че страстта им се е устремила неудържимо към онази точка, от която нямаше връщане.

Сякаш светкавица проблесна в мозъка на Брет. Той бе на път да заеме мястото на Карлос! С проклятие я отблъсна от себе си и остро заяви:

— О не, не и с мен! Никога не съм се задоволявал с остатъците от друг мъж и няма да го направя сега. Не и с теб. — Тялото му пулсираше от желание, но той грубо потисна страстния си порив да я прегърне отново. — Но те предупреждавам: ако се предлагаш така безсрамно, може и да не устоя. Следващия път, съкровище… Следващия път ще те взема и да вървят по дяволите последствията!

Когато на следващия ден една прислужница съобщи за сеньор Карлос, Сабрина не повярва на ушите си. Как смеете да се явява пред очите й след всичко, което се бе случило!

Карлос я очакваше в патиото. Прислужницата излезе, за да донесе разхладителни напитки, и ги остави сами.

Карлос остана прав до желязната маса, въртейки смутено в ръце бродираното си сомбреро. Черните очи бяха тъжни и пълни със сълзи. Сведе поглед и няколко пъти преглътна. Гласът му прозвуча почти като шепот, когато каза:

— Дали някога ще ми простиш?

Сабрина беше учудена колко малко я трогна разкаянието му. Сякаш снощи с блъскането на вратата Брет бе погребал всичките й чувства, с изключение на гнева, който се отнасяше единствено и само до него.

Карлос захвърли сомбрерото на масата и падна на колене пред нея. Улови ръцете й и скри лице в тях.

— Скъпа! Трябва да ми простиш! Обичам те толкова много, че загубих разсъдъка си! Не исках да те изплаша! — Той се удари с длан по челото. — Не знам какво ми беше станало. Аз съм свиня! Заслужавам презрение. Кажи, че ми прощаваш, мила! Че не съм разрушил обичта помежду ни!

Сабрина беше разколебана от бурното му разкаяние и промълви:

— Мисля, че ти прощавам. Моля те, стани сега, преди да те е видял някой.

Карлос веднага скочи на крака, притегли я към себе си и обсипа ръката й с целувки.

— Ти си толкова добра и чудесна, като светата Богородица!

Изчервена от срам, Сабрина дръпна ръката си. Видя Лупе да се задава с лимонада и изсъска:

— Престани!

Когато прислужницата се оттегли, Сабрина набързо се сбогува с Карлос, след като изтръгна от него обещание да не споменава вече за случилото се. Обясни му веднъж завинаги, че никога няма да се омъжи за него, но ще продължава да го смята за свой приятел.

Рожденият ден на Сабрина настъпи горещ и ясен. Слънцето приличаше на искряща жълтооранжева топка в синьото небе и Сабрина неволно си припомни миналогодишното празненство. Колко невинна беше тогава. Колко неподозираща…