Шърли Бъзби - Лилия в нощта

Брет трепна. Изведнъж си спомни ясно случая. Естествено, тогава за първи път видя де Ла Вега! Френчи беше водачът на бандата контрабандисти, която уби Сам Браун, а случаят с Карлос стана по времето, когато Брет влезе в бандата. Френчи имаше кръчма с публичен дом в скандално известния квартал „Блатото“ в Ню Орлиънс. Там въртеше и сделките с крадените стоки. А след приключване на търговията даваше право на най-добрите си клиенти да се забавляват по избор с най-новите момичета, дошли от цял свят.

Един ден, когато Брет беше повишен в личен телохранител на Френчи, се появи Карлос да преговаря с Френчи относно последния товар контрабандни стоки. Брет вече не знаеше какво купи Карлос, но все още ясно помнеше, как придружи надменния испанец при момичетата. Именно той беше човекът, който разби вратата, когато от стаята долетяха викове на страх и болка. Завари вътре младото, полумъртво от страх гръцко момиче, голо и кървящо от множество рани. Карлос стоеше насред стаята с нож в ръка и хладно промърмори:

— Тя се опита да открадне парите ми. Много съм разочарован от Френчи. Би трябвало да ме познава достатъчно, за да се опитва да не ми пробутва подобни трикове.

Карлос може би не лъжеше, но това не оправдаваше стореното. Брет побесня от ярост, ала се въздържа и не каза нито дума.

Сега погледна към Оли и каза:

— Прав си. Това беше онзи тип. Той е племенник на Алехандро.

Оли свирна през зъби.

— Паднаха ни се лоши карти, шефе. Той ви е видял с контрабандистите. Може да стане сложно, ако се наложи да обясняваме какво сте нравили там.

Брет направи гримаса.

— Не е чак толкова лошо. Алехандро е запознат е историята. Само Карлос може да се окаже проблем. Сигурно много му се иска да ни създаде ядове, но мисля, че ще се справя и с това! Няма да кажа нищо на Алехандро за случая в публичния дом, в края на краищата Карлос е негов племенник. Може би той въобще да не ме помни…

Оли отиде да си легне и го остави сам с мрачните му мисли. Брет не можеше да се отърве от съмнението, че Сабрина нарочно го е съблазнила. Нямаше да се учуди, ако Алехандро нахлуеше внезапно през вратата и поискаше Брет да направи от дъщеря му почтена жена.

Опитваше се с всички сили да мисли за нещо друго, не за Сабрина, за голямата мека уста и съблазнителното стройно тяло…

Как можа да се забрави дотолкова, че да злоупотреби с доверието на добър приятел? Може би все пак го въвличаха в преднамерена игра, в капан, заложен от Сабрина, просто защото той беше по-добрият улов — в сравнение с Карлос?

След дълги размишления стигна до заключението, че има нужда от жена. Много отдавна не се беше любил и може би поради това Сабрина му действаше толкова силно. Трябваше му жена! Само така щеше бързо да забрави за малката…

Това заключение трябваше всъщност да го успокои, но за съжаление не успя. Ходеше неспирно напред-назад из стаята, докато накрая си каза, че е глупак. Изтича в конюшнята, оседла Файърсторм и препусна. Кон и ездач полетяха като подгонени от дявола в утринния здрач. След известно време лудото препускане отклони вниманието му и когато слънцето се издигна високо на небето и всички се заеха с ежедневната си работа, Брет се върна в хасиендата.

Беше приятно изморен и искаше веднага да си легне, но Бонита загрижено го спря.

— Добър ден, сеньор Брет. Дон Алехандро се извинява, че тази сутрин отиде на езда без вас. Една пума убила през нощта теле и мъжете тръгнаха на лов. — След това продължи е леко укорителен тон: — Разтревожихме се, като не ви намерихме в стаята, но слугата ви каза, че често яздите сутрин. Вие сте почти толкова безгрижен, колкото сеньорита Сабрина — и двамата май сте забравили, че наоколо обикалят бандити и че е глупаво да изчезвате просто така, без да се обадите.

Брет сдържа смеха си.

— Съжалявам, Бонита, за в бъдеще ще се съобразявам повече със страховете ти.

Брет поиска да си тръгне, но Бонита го спря и запита боязливо:

— Сеньор, виждали ли сте тази сутрин Сабрина?

Първата мисъл на Брет беше, че малката пак е забъркала някаква каша, за да го примами, затова каза предпазливо:

— Не съм я виждал от снощи. Защо? Бонита закърши загрижено ръце.

— Тя не е в стаята си. Отначало не се разтревожих особено, защото тя излиза и се прибира, когато си пожелае. Но стана много късно, а тя все още не се е върнала. Къде ли може да е? Като си представя, че може да падне в ръцете на бандитите!

Ледени тръпки полазиха по гърба на Брет. Ужасни картини се носеха като вихър през главата му. Сабрина беззащитна в клопката на безскрупулни, жестоки бандити; Сабрина изнасилена, убита… Прогони ужасяващите представи и успокояващо промълви: