Шърли Бъзби - Лилия в нощта

— Ти каза, че бандитите сигурно знаят къде могат да намерят плячка — продължи Брет. — Какво имаш предвид?

— Никога не правят грешки. Жертвите им винаги са богати хора, а нападенията се извършват само когато в къщите има големи суми в наличност.

Изразът на Брет се помрачи. Съмнението, което го гризеше цяла вечер, се превърна в сигурност.

— Появявали ли са се скоро чужди хора?

— Не повече от обичайното. Живеем в гранична област и постоянно минават непознати, но никой не се е държал подозрително.

— Тогава бандитите са хора, които познавате и на които се доверявате. Няма друг извод — заяви без заобикалки Брет.

Алехандро беше ужасен.

— Невъзможно! Не познавам човек, който би извършил такова нещо. Нали видя колко потресени бяха тази вечер. Всички искат убийците да бъдат заловени и наказани.

Брет вдигна скептично вежди.

— Съмнявам се. И съм готов да се обзаложа на каквото поискаш, че когато ги хванем, ще се окаже, че някои от бандитите лично са присъствали на тазвечерното събрание.

Скоро стигнаха в хасиендата и Алехандро веднага отиде да си легне. Брет искаше да обмисли всичко още веднъж, запали пура и се заразхожда из празния двор.

Карлос де Ла Вега го смущаваше. Не можеше да си спомни къде беше виждал вече този мъж. Ала честно погледнато, той го интересуваше само защото твърдеше, че Сабрина му е годеница. Ядосан, угаси пурата си. Това момиче постоянно му се въртеше в главата. А вкусът на устата й, когато я целуна…

Обърна се на пети и тръгна към къщата. Понечи да влезе и в този миг забеляза светлина в една от долните стаи. Любопитен кой е още буден в този късен час, тръгна по посока към стаята през покрития двор, отвори тихо двукрилата врата и надникна вътре.

Беше библиотеката. Самотен висок свещник гореше върху една от поставените до дивана масички.

Предполагайки, че някой невнимателен прислужник е оставил свещите да горят, Брет мина през стаята, за да угаси трепкащите пламъчета. При това погледът му падна върху дивана и дъхът му спря.

Там лежеше Сабрина, дълбоко заспала. Главата й почиваше върху протегнатата ръка, косата беше пръсната като течно злато по тъмнозелената кадифена тапицерия. Носеше скромна рокля от жълта коприна, която се беше вдигнала над коленете, босите стройни крака проблясваха бледи върху наситено зеленото кадифе.

Брет не можеше да откъсне очи от нея. Беше толкова хубава. Погледът му се плъзна е нежност по гъстите тъмни ресници, по пълните устни и леко извития нос. Изглеждаше така дяволски млада. Дали и в действителност беше така невинна и лесно ранима? Брет стисна устни, припомняйки си как го бе отблъснала майка му. После отново се загледа в стройното моминско тяло, в гърдите, които се вдигаха и отпускаха, в дългите крака.

В слабините му се надигна желание. Осъзна опасността на това положение и понечи да събуди Сабрина. Тя направи сънлив отрицателен жест с ръка и продължи да спи. Брет се усмихна. Беше забравил колко здраво спяха децата. Коленичи и погали косата й.

— Събуди се, Снежанке — промълви нежно той.

Сабрина не помръдна и Брет не можа да устои на примамливата сладка уста. Наведе се и меко докосна с устни нейните. Пламенното желание едва не надделя, ала мъжът рязко се отдели от спящото момиче. Въздъхна примирено, седна на петите си и тъжно се усмихна.

Тази усмивка беше първото, което забеляза събуждащата се Сабрина. Нея и подигравката, която играеше в тъмнозелените очи. Помисли си, че е сънувала целувките му, но когато видя усмивката, разбра, че не е било сън.

Странно, но не се разгневи. Цяла вечер бе обмисляла положението и беше стигнала до заключението, че не Брет беше опасен, а начинът, по който тя реагираше на милувките му. Не й беше приятно да си го признае, но трябваше да се примири с това и се закле, че никога вече няма да го допусне близо до себе си. Реши да бъде мила и учтива и да се отнася с него така добре, както по-рано — но вече нямаше да го обожава по-детски, както тогава, а щеше да се държи с достойнство.

Заспа зарадвана от решителността си, но за съжаление сънищата не се подчиниха на волята й.

Пазена от всички житейски изкушения, каквато беше, мечтите й се ограничаваха е прегръдките и целувките на Брет. Стана й много приятно, като се събуди и видя пред себе си обекта на сладкия си сън, с устни само на сантиметри от нейните…

Сабрина се усмихна сънливо на Брет, без да подозира колко съблазнителна беше тази усмивка. Сложи ръка под бузата си и по погледна с полузаспали златисто-кехлибарени очи.