Шърли Бъзби - Среднощен маскарад

Висока и стройна, младата девойка се движеше с естествена грация и гъвкавост, а когато се усмихваше, в големите й очи започваха да танцуват огнени искри и привлекателната уста се извиваше, сякаш приканваше да я целунеш. Нищо чудно, че всички мъжки сърца забиваха ускорено. Обградена сякаш от златно сияние, жизнена и смела, това беше най-краткото и сполучливо описание на племенницата му и Джош беше първият, готов да потвърди, че гордата и хаплива Мелиса е просто неустоима.

В момента обаче младата жена не беше нито горда, нито имаше настроение да се шегува. Гневният поглед, който се стрелна към Джош, беше в състояние да изкара из нерви и най-смелия мъж. Собствените му дъщери винаги проявяваха сдържаност и той знаеше как да постъпва с тях. Но Мелиса… Въздишката на Джош издаваше искрена загриженост. И за всичко беше виновен баща й! Ако след смъртта на майката Хю беше проявил малко повече строгост, сега всичко щеше да бъде различно. Мелиса щеше да знае какво се очаква от нея и нямаше нито за миг да забрави дълга си. А Хю й отпусна юздите и я остави да расте на воля като някое циганче! Той винаги се възхищаваше на лудите, никога непредвидими номера на обичаната си щерка. Защо не я отвикна от това проклето безгрижие! Да, греховете на Хю бяха безброй и настроението на Джош се понижаваше все повече. Все едно дали му харесваше или не, Мелиса си беше Мелиса и вече беше твърде късно да направят от нея истинска лейди. Но също така непоколебима беше волята му да й втълпи, че неин дълг е да се омъжи. Не само той и Сали щяха да имат полза от женитбата й, не, самата тя и Закари щяха да оберат плодовете на тази не толкова страшна стъпка. Освен това хората скоро ще почнат да я смятат за стара мома, каза си тържествуващо Джош и в душата му се промъкна нещо като злобно удовлетворение, необичайно за него. И трите му дъщери бяха застанали пред олтара, преди да навършат двадесет години, а това беше най-доброто доказателство, че никое нормално женско същество не може да се стреми да остане неомъжено след тази възраст.

Джош беше готов отново да даде воля на гнева си, когато вратата на библиотеката се отвори с трясък и го застави да се обърне стреснато. Смелостта веднага го напусна. Точно сега ли трябваше да се появи младият Закари! Буреносният му поглед не предвещаваше нищо добро.

Приликата между брата и сестрата беше изумителна. С изключение на черната си коса, Закари представляваше мъжка версия на Мелиса. Деветнадесетгодишният младеж беше вече истински мъж с широките си рамене и загорелите от слънцето мускулести ръце, подаващи се изпод навитите ръкави на ризата. Решителната извивка на устата и огнените искри в златнокафявите очи не предвещаваха нищо добро. Закари беше твърдо решен да опази сестра си както от заплахите, така и от увещанията на чичо си.

Застанал на вратата, младият Сеймур изглеждаше толкова първичен и земен — и готов да се хвърли в атака. Загарът му издаваше упорит труд под открито небе, а сламките по панталоните му свидетелстваха, че се връща от оборите.

— Ако си дошъл да укоряваш Лиса, че е отказала да се омъжи за онзи глупак, младия Джон Нюкомб, съветвам те веднага да изчезваш оттук, скъпи ми чичо. Няма да допусна грубо отношение към сестра си.

Джош изгледа мрачно племенника си.

— Както виждам, и двамата не сте в настроение за разумен разговор. Затова ще дойда утре и се надявам, че ще се държите като пораснали хора с човека, който ви мисли само доброто.

От гърлото на Закари се изтръгна горчив смях. Мелиса, която изпитваше едновременно съжаление и облекчение, проследи с очи чичо си, който се обърна и обидено се запъти към изхода. Ах, как мразеше подобни сцени! Искрената й обич към Джош правеше нещата още по-трудни. Сърце не й даваше да застане открито срещу него, освен това съзнаваше, че искането му ще донесе полза и за самата нея.

Закари, който се беше отпуснал уморено в многократно кърпеното кожено кресло, все още не можеше да се успокои.

— Защо ли дядо не е завещал част от парите си направо на леля Сали? И защо не ти е предоставил да се разпореждаш свободно с твоята част, когато навършиш двадесет и една години?

— Защото не е искал парите да изтекат между пръстите ни още преди ти да си навършил двадесет и една — гласеше краткият коментар на сестра му.

Закари я изгледа подигравателно.

— По-скоро ми се струва, че е искал да те види задомена за почтен мъж, сестричке — настави засмяно той.

Мелиса изкриви лице.