Стивън Бакстър - Шийна-5

— За да се получи умна сепия.

— Госпожице Делла, сепиите и без това са умни. Състезавайки се с рибите, те са еволюционирали много отдавна, още в юрския период. Притежават чувствителни органини, които реагират на светлина, мирис, вкус, докосване и звук — включително на инфразвук, а също на гравитация и ускорение. Възможно е и на електричество. Шина е способна съзнателно да управлява шарките по тялото си. Може да „рисува“ по него ленти, ивици, кръгове, пръстени и точки. И даже да ги накара да се движат.

— Шарките тяхната „реч“ ли са?

— Не само те, но и тяхната текстура, както и позата на тялото. възможно е да разменят електрически и звукови сигнали, но ние не сме уверени в това.

— И за какво прилагат възхитителната си сигнална система?

— Трудно е да се каже… Те не ловуват съвместно. Живеят няколко години, през които се чифтосват само един-два пъти — почеса Ден брадата си. — Но ние съумяхме да отделим известно количество първични лингвистични компоненти, които съставят примитивна граматика. Дори и за „не подобрената“ сепия. Ала този език, изглежда е много беден. В него няма нищо, освен храна, секс и опасност. Езикът на Шийна е много по-богат, нали я обучавахме. Съумяхме да докажем, че областите на мозъка, отговарящи за нейното обучение, представляват вертикални предни дялове, разположени над хранопровода.

— И как го доказахте?

— Като отрязвахме късчета от мозъците на сепиите — премигна Ден.

Маура въздъхна. Фактът беше направо за телевизионно предаване.

Те разглеждаха Шийна. Големите й синьо-зелени очи с оранжево бие, за няколко секунди погледнаха в камерата.

Чужди очи. И разумни.

„Имаме ли право да постъпваме така, намесвайки се в съдбата на други разумни същества, заради собствени цели? Макар дори да не разбираме, както призна Истебо, за какво сепиите използват използуват речта си — мислеше жената. — Какво е да бъдеш Шийна. Щеше ли да бъде в състояние да разбере, че хората искат да я направят пилот на космически кораб, летящ към астероид?“ — мислеше Маура.

Той доплува до нея — самецът, надвил врага. Едно от пипалата му бе откъснато, след стълкновението му с късче метал.

Тя знаеше, че не трябва да постъпва така. И все пак нямаше сили да се съпротивлява. Усети как на кожата й се ражда нова шарка — многоцветни точици, сменящи се с бели петна. „Ухажвай ме“.

Той доплува по-близко. Шийна видя как по отдалечената от нея страна на самеца стана сребриста, което представляваше сигнал към останалите: „Дръжте се по-далеч. Тя е моя!“ докато той се обръщаше, цветът на тялото му се изменяше и тя виждаше кака миниатюрните мускулчета свиват пигментните торбички н кожата му.

Самецът вече протягаше към нея хектокотила си — модифицирана ръка с купчинка сперматофори накрая.

Мисията, Шийна. Мисята. Програмата! мисията! НАСА! Ден!

Но животното във вътрешността й ставаше все по силно и нетърпеливо. И тя разкри за самеца своята мантия.

Хектокотилът му се приближи, метна се вътре и положи иглообразния сперматофор при основата на ръцете й.

След това самецът измъкна органът си. Всичко свърши.

Не. Не всичко. Тя още можеше да избира — да хване сперматофора и да го премести в приемника си за сперма или не.

Шийла знаеше, че не бива да го прави.

Песните на сепиите около нея пулсираха от живот. Древните песни, които се бяха пели преди появата на хората, китовете и даже рибите.

Животът й беше кратък — едно, максимум две лета, свързани с няколко чифтосвания. Но песните на света и танцът заставяха всяка сепия да осъзнава, че тя или той са част от живота, който се бе родил в древните морета. И че тяхното кратко и трепетно съществувание е толкова малко значимо и същевременно толкова важно, колкото сребристите люспи по рибешките тела.

Обладавайки усъвършенствуван мозък, Шийла можеше да го разбере първа от всички главоноги. А на някакво подсъзнателно ниво, това беше известно на всяка сепия.

Но тя не беше част от това живо съобщество.

Самецът още не бе успал да отплува, а не я вече я бяха обхванали зашеметяваща печал, самотност и изолираност. И възмущение.

Тя обхвана сперматофора с ръце и го увлече в дълбочината на мантията си.

— Ще ми се наложи да говоря за вас в Решаващият Понеделник — предупреди Ден Маура. — И да рискувам своята репутация, за да спася този проект. Вие напълно уверени ли сте, че той ще проработи?

— Абсолютно — отвърна Ден със спокойна убеденост. — В отличие от нас, сепиите са се адаптирали към среда с нулева гравитация. И Шийна умее да ловува в триизмерно пространство, затова тя е способна да управлява и космически кораб. Ако поискате да се обзаведете с идеално приспособено към полет в космоса същество, това е главоногият молюск. Освен това тя е много по-евтина от който и да е, еквивалентен по възможности робот…