Джулия Барет - Дързост

На Джорджиана й бе невъзможно вече да сдържи сълзите си и го увери, че е точно така.

Когато Дарси видя злощастния й вид, изведнъж се досети за нейните чувства към капитана. Сестра му се бе влюбила. Проумявайки най-после случилото се, той можеше само да се учуди как не го е прозрял досега. Прекалено лесно капитан Хейууд е могъл да спечели нейното сърце. Той бе млад и вероятно, помисли си Дарси, фаворит всред дамите; безукорното му държание можеше да подлъже една чувствителна млада лейди и дали наистина в края на краищата го беше постигнал. Посети Джорджиана веднага след пристигането си в Лондон, отдели й много внимание по време на концерта и по-късно, както се оказа, като по магия, я спаси от една опасност в Ситито. И всичко това дори и без следа от умисъл или почтени намерения. Мошеник от висша класа.

Ведно с възмущението си Дарси изпита и угризение. Той можеше, само ако си бе дал труда да забележи, отдавна да предусети такъв развой на нещата. Познавайки добре сестра си, той трябваше да признае, че само няколко негови думи щяха да й подействат благоприятно, за да се предотврати навреме сегашната мъчителна ситуация. Да, той можеше да го направи, ако бе по-наблюдателен и сега щеше поне да се утеши от проявената още преди много седмици загриженост.

Точно както и на Джорджиана, на Дарси също му бе необходима Елизабет. Ако жена му беше тук, заедно с нейните нежните чувства към младото момиче, щеше много по-лесно да се усети и неговата братска привързаност. Но сам Дарси, въпреки огромното желание да облекчи сърдечните страдания на сестра си, не знаеше какво да направи. Като истински англичанин, той не можеше да си позволи да я глези, а само да й съчувства.

И все пак направи онова, на което бе способен:

— Капитанът — заяви той — е мошеник. Така елегантен, толкова умел в рецитацията на стихове, но все пак — подлец. Мъж, който дава надежди, обвързва се с една млада дама в Розингс, след което, пренебрегвайки всичко това, се впуска към всяка хубава жена от своето обкръжение, не може да бъде смятан за нищо друго. Смятах, че Каролайн Бингли държи повече на благоприличието. Тя прекалено често подчертаваше липсата му у другите. Още по глупаво от нейна страна. Такъв мъж, с когото се е събрала, може да й донесе само нещастие. Жал ми е за нея.

След миг-два Дарси се съвзе и продължи с по-умерен тон:

— Стига сме занимавали мислите си с това нищожество, Джорджиана. Той не заслужава повече нашето внимание. Не мислиш ли, сестро, че ако сега си починеш, ще се оправиш навреме за вечерята у семейство Гарднър? Всички очакват с нетърпение да те видят. Там поне ще сме в компания, с която могат да се обсъдят интересни неща, а освен това всеки от присъстващите е с почтени намерения. Хайде, сестро, съвземи се. Помни, че си една Дарси, в крайна сметка.

Тревогата му за нея бе явна, при все, че той говореше рязко и Джорджиана не можеше да не се съгласи с него. Но когато остана сама в стаята си, тя потъна отново в мъката си. Спомни си всяка от срещите си с капитана, претегляше всяка дума от разговорите им, търсейки някакъв момент от лустрованото му държание, който би могъл да я предупреди навреме за сегашното й нещастие. Но не намери нищо и оплака сама себе си, докато се унесе в сън.

Когато се събуди, мъката отново я обзе. Все пак отиде на вечерята и само брат й знаеше какво й е на душата. Подчинявайки се на подтика у нея да бъде любезна с хората, към които, освен това изпитваше уважение, Джорджиана се усмихваше кротко на семейство Гарднър и на техните гости. Отклоняваше тревожните въпроси на мисис Гарднър за бледия си вид и дори се насили да попита мистър Гарднър за случая на леля Филипс.

— Уви, колко бавно действа законът — отговори добрият джентълмен. — Може да се окаже дори, че когато се вземе окончателното решение, то може да е най-лошото. Моята сестра страда непрестанно, страхувам се за разсъдъка й.

Дори и собственото нещастие на Джорджиана помръкна пред тази тъжна новина:

— О, горката лейди — можа да проговори тя и мисълта за нейното собствено страдание подсили съчувствието й към нещастната жена: — Как се съсипва животът на някои хора, при това така ненадейно. Като си помисли човек, че само един час преди арестуването й, мисис Филипс е седяла в гостната си, без дори да подозира нищо. А след това всичко се е срутило.

— Скъпи мои приятели — намеси се навреме Дарси, поглеждайки предупредително към сестра си, — все още нямаме причина за отчаяние. Мистър Гарднър и аз няма да се успокоим, докато не видим мисис Филипс отново в дома й, седнала спокойно на партия табла със съпруга си — след което той бързо се обърна към мистър Лий-Купър и неговия приятел, за да насочи разговора към по-весела тема: — Не смятате ли, че и мистър Гарднър би бил заинтригуван от тазсутрешния ни разговор с мистър Джон Наш? Неговата идея, сър — отправи той този път поглед към стопанина, — е да създаде в Лондон красиви паркове и широки булеварди, които да съперничат на онези във Виена и дори в самия Париж. Може и да се намират някои недоволни от сегашния разкопан вид на Лондон, но само ако можеха да си представят какъв ще бъде резултатът!