Джулия Барет - Дързост

— О, мистър Лий-Купър — обърна се тя към него весело, — не е ли нашият настоящ век богат на поезия? Само като си помисля, че в рамките на една година можем да прочетем новите творби на лорд Байрон и мистър Хю Джонс! Не се ли преизпълва с възторг сърцето ви когато си мислите за това?

— Не само в поезията, мис Дарси — съгласи се архитектът с усмивка, пленен от жизнерадостния й вид. — Аз дойдох днес, за да запозная мистър Дарси с един представител на моето собствено изкуство, чийто брилянтен талант не е често срещано явление през последните сто и повече години. Обещах му да го заведа на Доувър стрийт, за да го представя на мистър Джон Наш. Вашият брат, както знаете, е ревностен привърженик на изграждането на метрото.

— Във вашето обкръжение има различни знаменити личности, мистър Лий-Купър — възкликна въодушевена Джорджиана. — Едва вчера един от тях, приветстван като Уелския наследник на короната на мистър Уолтър Скот стоеше в тази гостна по ваша покана! А сега се каните да посетите мистър Наш, който, както ми казва моят брат, ви е поканил в Лондон за съвет. Какъв търсен човек сте!

Младият мъж поруменя и потисна усмивката си, но отговори с необичайна за него скромност:

— Не се гордея нито с едното, нито с другото. Познавам Джонс от годините на чиракуването ми, когато споделяхме една квартира на Теобалдс роуд. Превъзходен приятел ми е и е също толкова прям, както сама ще се уверите. С мистър Наш се познавам отскоро, неговият покровител принц регентът бе така любезен да насочи вниманието му към мен.

Прекалено изисканото възпитание на Джорджиана не й позволи да изрази удивлението си. До този момент тя не бе имала представа за високо ценената репутация на мистър Лий-Купър.

— В такъв случай мистър Наш не е бил така известен като вас — отбеляза тя любезно. — Целият останал свят говори за вас. Вечерта на миналия вторник мистър Хейууд ми говори с възхищение за Блейс Хол, който, сигурна съм, дължи немалко от великолепието си на вашия талант.

Но последните й думи развалиха настроението на нейния събеседник.

— Похвалата на добрия капитан много ме учудва — дойде и студеният му отговор. — Спомням си много добре неговите въодушевени съвети за Пембърли. Какво би могъл да измисли такъв наблюдател като него, за да се възхищава от една градина, която е толкова известна, колкото би бил един слонски ров?

Мистър Лий-Купър имаше рядък талант в началото на техните разговори да подкупва Джорджиана със своята изисканост, а после да я ядосва. Успяваше да го постигне почти при всяка тяхна среща. Тя съвсем бе забравила неговата гениалност в това отношение и тъкмо се бе замислила точно за него, когато в стаята влезе брат й и двамата джентълмени напуснаха дома.

Но Джорджиана нямаше никакво намерение да обръща внимание на настроенията на мистър Лий-Купър. Очакваше я много по-щастливо занимание — да сподели новините със снаха си Елизабет. Без да се бави повече тя се върна в стаята си и се зае с писмото.

Моя скъпа сестро,

Твоето писмо, което пристигна вчера, бе оценено по достойнство. Много се изненадах като разбрах, че Кити е решила да удължи престоя си в Кент, особено имайки предвид колко малко е селото, а аз я познавам като дама, която се радва на забавленията на светското общество. Затова още по-похвални са нейните посещения в бедняшките домове, които ти ми описа. Не си спомням до сега да е била такава загрижена благодетелка. Радвам се да чуя за доброто здраве на малката Лизи.

Елизабет, имам много неща да ти казвам. Макар и да си признавам, че дълго време поддържах пред теб решението си никога отново да не се поддавам на сърдечните си увлечения, тази клетва, скъпа сестро, е…

Но точно в този миг на вратата се появи мисис Барбър, за да съобщи, че са пристигнали посетители и Джорджиана трябваше да прекъсне писмото си.

В гостната я очакваха мисис и мистър Хърст, господинът седеше, а госпожата крачеше из стаята явно разочарована, че стопанинът на къщата го няма и край нея не е останал никой, който да й се възхищава, освен съпругът й. Осанката и видът на Луиза Хърст винаги бяха впечатляващи, благодарение на красивата й фигура и доброто настроение. А днес тя бе поразителна. Държанието й бе така жизнено и самодоволно и лицето й така свежо, че ако денят бе малко по-мрачен, тя би минала за една много млада жена.

— Мис Дарси — полетя възгласа й към младата стопанка, за която часът на посещението им бе съвсем неподходящ, за да им обърне внимание. — Какви новини носим да знаете! Едва ли ще повярвате. Не, не, в никакъв случай няма да повярвате, сигурна съм. Ще повярва ли, любов моя? — едва погледна тя към мъжа си. И все пак трябва да я чуете цялата и то веднага!