Джулия Барет - Дързост

Тримата се изправиха, когато тя влезе, а Лий-Купър незабавно се отправи насреща й. Лицето му бе озарено. Преди още Джорджиана да осъзнае какво прави, вече му подаваше ръка и се чу да приветства топло пристигането му в Лондон.

— Е, сестро — заговори мистър Дарси в подходящ момент, — както виждам и вие, подобно на нашия Лий-Купър, сте довели гости. Той и капитанът зная, вече се познават. Позволете ми да представя и на двама ви добрия приятел на мистър Лий-Купър — мистър Хю Джоунс. Той наскоро се завърна от континента, където доскоро бе на служба като хирург всред нашите храбри войници.

— Мис Дарси със сигурност ще си припомни името му — намеси се Лий-Купър, — макар и да не го познава лично. Моят приятел е умел не само в превързването на рани, той има талант да съчинява стихове. Като един изключителен читател, Мис Дарси би трябвало да познава поезията му, за която вече се говори всред хората на перото.

— Лий-Купър ме възхвалява — засмя се другият млад мъж, а после погледна внимателно младото момиче. — Той ми е говорил много, мис Дарси, за вашата любов към изисканата поезия. Умолявам ви да не бъдете прекалено строга към моите стихове.

Джорджиана бе удивена не толкова от факта, че приятелят на Лий-Купър е прочут поет, колкото от скромността му.

— Вие се подценявате, сър — заговори тя пламенно. — Аз наистина четох и харесах много вашите творби. „Водопадът“ например или „Смъртта на Глендоуър“. Капитан Хейууд вие сигурно си припомняте строфите от „Цветна невеста“, в които съпругът намира китка цветя. Нали беше трогателно?

Но когато се обърна към своя придружител, видя как неговото изражение се промени. Едната вежда на капитана бе дръпната нагоре, видът му бе доста мрачен.

Той не проговори нито дума, а мълчаливо огледа джентълмените около камината. Джорджиана никога преди не бе го виждала в такова състояние. Какво ли можеше да означава? Дали не беше си спомнил точно сега с огорчение онази обида, която му нанесе Лий-Купър в Пембърли? Джорджиана не одобри тогава грубото държание на младия архитект, дори би го укорила още повече и в този момент, ако не я бе усмирила интересната мисъл, че гневът на офицера бе подхранен не просто от наранената му гордост, а от ревност.

Тя спотаи усмивката си и се обърна още веднъж към него:

— Хайде, капитане — подвикна му тя закачливо. — Много пъти съм ви чувала да рецитирате стихове с чувство, с удоволствие. Не можете да ми кажете, че не познавате такъв прочут поет като мистър Хю Джонс.

— Действително, познавам стиховете на джентълмена — отговори най-после той. — Но, мис Дарси, трябва да тръгна незабавно. Имам една важна работа, за която съвсем забравих, а тя изисква скоро да бъда в другия край на града. Простете ми.

Той бързо се прости с останалите и напусна дома.

Разочарованието на Джорджиана от внезапната промяна в капитана и от главоломното му оттегляне бе голямо. Но тя можеше да се утеши с чудесната компания, която оставаше и с появилите се след малко отрупани блюда на масата.

Джорджиана се събуди на следващата сутрин в превъзходно настроение. Наистина събитията от предишния ден й донесоха някои неприятности, но как всичко после се преобърна и завърши щастливо, благодарение на намесата на капитан Хейууд. И колко благороден, та дори и нещо повече, бе всеки негов жест. Ето че се появи един мъж, в когото всяка жена би могла да се влюби, по-точно един мъж, в когото тя сега се убеждаваше, че въпреки всичките си клетви, се е влюбила.

У някого подобна преценка би предизвикала бурна радост или страх от несподелена любов. За мис Дарси то донесе единствено удовлетворение. Рядко досега някое от нейните желания не бе задоволявано и едно толкова съществено желание като сегашното трябваше непременно да се осъществи. Освен това от изпитанието, на което я подложиха безразсъдните й чувства, изминаха вече две зими. Сега тя владееше неоценимото предимство на зрелия разум. Достигнала бе осемнадесет години и можеше да направи точна преценка на кого да дари любовта си с цялата си мъдрост.

Тя завърши тоалета си и закуси твърде развълнувана от щастието си, което я караше да рецитира любимите си стихове. Строфите на лорд Байрон, така често произнасяни от капитан Хейууд, неволно се отрониха от устните й.

Те все още блуждаеха в съзнанието й в късната утрин, когато тя се спускаше от покоите си към гостната, за да намери там Джеймс Лий-Купър в очакване на нейния брат.