Джулия Барет - Дързост

Джорджиана, която доста неохотно изостави писмото си, все пак усети, че вниманието й се изостри. И след като позвъни да им донесат незабавно чай, на свой ред се въодушеви:

— За бога, моля ви, кажете ми какво се е случило толкова! Надявам се нищо лошо?

— Лошо! О, богове, не! Едва ли може да има по-радостна новина за моята сестра Каролайн и за онези, които държат на нейното щастие толкова много, колкото и на своето. Скъпа, мис Дарси, моята сестра се омъжва.

— Мис Бингли… да се омъжва? — сепна се Джорджиана. — Моля, да ми простите откровения тон, мисис Хърст, но не знаех тя да има сериозни намерения към някого.

— О, наистина ли? Колко странно, имайки предвид, че той я следваше навсякъде от много седмици. Но трябва да се съгласите, мис Дарси, че той е хубав мъж. Знаем, че неговото семейството и връзките им са безупречни, състоянието му, както ни бе дадено да разберем, никак не е малко, поведението му е приятно, умът — превъзходен, а зъбите му са равни като бисери. Не е ли така, любов моя? Смея да кажа — отбеляза тя със задоволство, че моята сестра и капитанът ще бъдат красива двойка, поне до времето, когато морският въздух превърне чудесния му тен в тъмен махагон.

Какво изпита Джорджиана в този момент? Смайването й бе прекалено болезнено, за да си го представи човек, а страданието й — прекалено дълбоко, за да го изпита. Можеше ли този, за когото тя говореше, да бъде той?

— Простете ми, мис Хърст — проговори тя след кратко мълчание, — в такъв случай този млад мъж е на морската служба.

— Същият онзи капитан Хейууд — съгласи се мисис Хърст. — Чудя се как не сте забелязали, след като той така дръзко я последва чак до Лондон. Но колко ли ще се смеете като ви разкажа как стана всичко? Това се случи в пет часа вчера следобед… Или беше шест, мистър Хърст? Не, в пет часа, понеже вие тъкмо бяхте излезли за залаганията, които се оказа, че са назначени за късен час и се бяхте ядосали на мистър Дарлингтън, заради това, че се забави с онези досадни приказки за болестите по растенията в Уилтшър. Човек би си помислил, че селяните почти не могат да се грижат за себе си. Е, исках да кажа, че беше пет, когато изведнъж се чу такъв тропот по вратата, че аз си рекох да не би Лондон да е обзет от пламъци или да не би мисис Партридж да е разляла върху най-новата ми рокля мастило, както тя направи с роклята на лейди Синклер и нищо не можа да я спаси… Нейно благородие я бе обличала само веднъж, и то, за да посети майка си. И така, кой друг, мислите, би могъл да дойде, освен капитан Х. Тича той през хола… без дори да чака да съобщят за него… и — направо нагоре по стълбището към гостната, където Каролайн бродира, с вплетени в косите й розови панделки. Точно тях аз не обичам особено, но те са любимите й и както сигурно знаете, никой не може да каже на Каролайн, че никъде вече не се носят панделки. Та през това време аз си гледам моята работа в другата гостна… междинната врата не се затваря плътно, макар че непрекъснато говорим да я ремонтираме, а техният разговор, между другото, се води на такъв висок глас, човек би казал дори, че е шумен, че аз не можех да не чуя.

Да посъкратя малко — нашият галантен капитан изрази бурно любовта си. Вие познавате, мис Дарси, езика на страстта. Тя била най-скъпото създание за него, най-красивата, най-добрата. Той се измъчвал, той се опропастявал, той не можел повече да живее без нея. Възможно ли е тя, би ли приела тя да стане негова жена?

Коя млада жена би устояла на такива ласкателства? В никакъв случай не и моята сестра. Право да си кажа, тя дори не се опита. Човек би си помислил, че в Академията са я обучавали на по-добри обноски. Аз например съм ходила в селско училище, но накарах мистър Хърст едва ли не да умира от мъка по мен шест месеца преди да омекна, нали така любов моя. И бих направила така и сега, тъй като финесът, както бях възпитавана, е ценен не по-малко. Но Каролайн… с цялото си превъзходство в образованието… „О-о-о“ — каза на първата секунда тя и след това направо се съгласи — „да“.

О, мис Дарси, да знаете как повлия нейният прибързан отговор на ухажора й. Капитан Х. изпадна кажи-речи в лудост. Той не можел да издържа повече, тя трябва да бъде негова незабавно, неговият близък приятел е свещеник в Шотландия… той ще я заведе там още тази нощ и те ще се слеят в едно. Аз, например, бих сметнала за срамно да се съглася на такова предложение, на толкова необичайна привързаност и никакво венчално було. Но тя отново каза „О-о-о“, а после „да“.