Джулия Барет - Дързост

Той хвана ръката й и тримата се упътиха към парка с крачка, която за един по-малко възпитан джентълмен тя би приела като необичайно забързана. Кестените, както каза капитанът, бяха цъфнали, слънцето сияеше в цветовете им. Когато Джермин стрийт остана далеч зад гърба им, офицерът забави крачките си и се впусна въодушевено да реди празни приказки:

— Забелязва ли сте някога, мис Дарси, как музиката, обикновено така завладяваща дори и най-закоравелите сърца, има освен това едно по-малко благотворно качество — тя кара някои хора да се превземат. Например по време на онази хубава вечер, когато вашият брат ни събра за концерта на Гросвенър скуеър, вие бяхте погълната от чудесната музика. Докато останалите бяха заети да дават вид, че са покъртени от нея — с възторжен поглед и притворени от екстаз очи. Човек би трябвало д се зачуди дали са чули и една нота.

Джорджиана, като разпозна в така направеното описание държанието на Каролайн Бингли, се развесели.

— Съвсем вярно — отговори тя игриво, — а вие, сър, така бяхте потопен в музиката, че не забелязахте нищо. Хайде, аз ви предизвиквам да ми кажете кои творби бяха изпълнени.

Капитанът се усмихна, компанията не спираше хода си, а двамата разговаряха така оживено, с такова взаимно удовлетворение, че Джорджиана си помисли какво ли още би казал нейният ухажор, ако мис Анзли не беше с тях. Скоро стигнаха до входната арка на парка, където на кочияша му бе наредено да ги чака.

Но до самия портал капитанът сепнат сграбчи ръката на Джорджиана и се опита да я дръпне бързо настрана. Вече беше късно — пред тях стоеше лейтенант Джордж Уикъм. Шокът се оказа твърде силен и непоносим за Джорджиана, побиха я тръпки. Да попадне на него отново, още повече — така неочаквано дори в Лондон… Нямаше ли да има край на нейните мъки, причинени от този човек?

Самият лейтенант обаче дори не трепна от притеснение. По-скоро изглеждаше напълно спокоен, сякаш той бе организирал срещата.

— О, ето, че сте тук, Хейууд — нададе възглас той веднага. — Помислих си, че вие… но я виж ти кой е тук. Не е ли това уважаваната мисис Анзли с нейната млада подопечна, мис Джорджиана Дарси от Пембърли?

Обръщайки се към двете дами, той ги приветства вежливо и щеше да ги заговори, но както и предния път капитан Хейууд се притече на помощ на Джорджиана в нужния момент:

— Не знаех, че сте в Лондон, сър — изрече той припряно и наблегна на думите си. — Простете ни, но ние не сме на разходка. Доста сме заети и файтонът на мис Дарси ни очаква — веднага след това той подаде ръце на двете дами и бързо ги отведе.

Колко променено бе настроението на компанията сега, при напускането на парка, в сравнение с допреди няколко минути. Мисис Анзли също се почувства ни жива, ни мъртва, щом разпозна онзи, който едва не разруши живота на младата й господарка. А Джорджиана, облегната на ръката на капитана, бе дотолкова объркана, че не знаеше какво да мисли. В целия огромен Лондон да попадне на капитан Хейууд, а сега и на лейтенант Уикъм? Каква сутрин!

Стигнаха до файтона почти безмълвно. Капитанът, усетил страданието на Джорджиана, настоя да ги придружи до Гросвенър скуеър. Двете дами с охота приеха сърдечното му предложение. По време на краткото пътуване той отново прояви настойчиво внимание и скоро Джорджиана се почувства по-добре. Докато наближат къщата, на нея й се прииска пътят да бе по-дълъг, за да може да се оживи напълно и да ги зарадва.

— Вие, сър, отново ме спасихте от неприятност — каза тя развълнувана, когато стигнаха до вратата. — Няма да ни изоставите и сега, нали, не преди да се съгласите да ни направите компания за една лека закуска.

Капитанът прие охотно и тримата се изкачиха по голямото стълбище. Джорджиана гореше от нетърпение да разкаже на брат си за случилото се. Тя поведе офицера незабавно към гостната, но още отдалеч заговори възбудено на висок глас:

— Скъпи братко, само послушайте да ви кажа какво ни сполетя тази сутрин. Близо до Шепърд маркет срещнахме случайно капитана. Какво избавление бе за нас по-късно неговото появяване, само след не повече от петнадесет минути той ни върна живи и невредими в къщи, като ни избави от една крайно неприятна среща в парка.

В следващия миг се сепна смутена, тъй като мистър Дарси не бе сам. До него, за учудване на Джорджиана, стоеше Джеймс Лий-Купър. Тя съвсем бе забравила за неотдавнашните им спорове. Архитектът бе в компанията на един млад, непознат на Джорджиана джентълмен.