Джулия Барет - Дързост

Малко са щастливците, които могат да изберат с най-голяма прецизност приятелите си и да се осланят наистина на тях. В Хънсфорд, в дома на енорийския свещеник продължаваше посещението на Мария Лукас и Кити Бенет. То едва ли можеше да удовлетвори изискванията на мисис Колинс, но все пак й носеше отмора от натрапчивото внимание на нейния съпруг. От приповдигнатото настроение на Кити и от радостните възгласи на Мария при всяка лудория на Уилям къщата се изпълваше с такава оглушителна врява, че тези мигове бяха в състояние да заличат напълно мистър Колинс от съзнанието на Шарлот. Ако тя се постараеше да се усамоти в малката гостна, можеше да не го вижда и цял следобед.

Тежки грижи бяха налегнали през последните дни добрия енорийски свещеник. Ако хората от неговото паство продължаваха да бъдат неуслужливи и затъваха в мизерията си, това бе още половин беда в сравнение с непоправимото мрачно настроение на неговата господарка.

— Колко опърничаво бе неотдавна държанието на мис Джорджиана при посещението й в Розингс — загрижено заразказва той една сутрин на внимателната си съпруга, след като дълго я търси. — Да отвърне на леля си с такава непокорност е извън всякакви норми. Изключителната снизходителност на лейди Катрин е дар, който трябва да бъде високо ценен, можете да сте сигурна, мисис Колинс, много ценен дар. Ужасна неблагодарница е тази млада особа! Само като си помисля, че аз самият я развеждах из моята градина, в моя скромен дом, представих я на собствената си съпруга и дори й позволих да подруса моето собствено свежо маслинено клонче, моята издънка. Бъдете уверена, мисис Колинс, това няма да се повтори. Моите принципи, не, моят официален дълг не ми разрешава отново да приема в къщата си и да изложа семейството си пред някого, който е способен на такава крещяща наглост към по-възрастните. Взех решение, няма да отстъпя дори и ако младата лейди ме умолява, не, ако ще моят живот или вашият също зависи от това. Нищо не може да ме накара да променя решението си. Освен — сепна се той, припомняйки си, че Джорджиана все пак бе племенница на неговата благодетелка, — ако самата лейди Катрин сметне за необходимо да го изисква от мен.

Потресен от възмутителното държание, на което бе способна дори една млада жена от знатно потекло, енорийският свещеник размишляваше доста разтревожен за онези — на по-долните нива на социалната стълба.

— Поне съм сигурен, скъпа моя — продължи той, — че и твоят, и моят род знаят мястото си. И напълно съм доволен от нашата Мария, но като дойде ред до мис Кити Бенет… Тя достатъчно почтителна ли се показа към моята изтъкната господарка?

Мисис Колинс за щастие можеше да отговори по най-убедителния начин, който да сложи по-бързо край на неговата проповед:

— Моля ви, успокойте се, мистър Колинс. И двете млади дами направо благоговеят господарката на Розингс, до такава степен, че в нейно присъствие те не се осмеляват да отворят и устата си, още по-малко да се държат безочливо. Дори когато се разхождат на сестра ми и на Кити напоследък не им се иска да се отдалечават от къщата от страх да не срещнат онази госпожа. Цяло щастие е за нас, че мистър Бийсли се нагърби да ги развеселява. Бог е свидетел, на него му остава съвсем малко свободно време. Какъв божи дар е той, да знаете само.

Нейните думи имаха много по-силно въздействие, отколкото тя предполагаше: съпругът й, след като се съгласи набързо, си намери някаква работа в библиотеката и тръгна към нея. Мнението на мистър Колинс за новия му помощник не падаше по-долу от това на жена му. За него Бийсли бе чудесно момче, но в стремежа си да следва от сърце призванието на кюре в Хънсфорд, то за жалост пропиляваше много сили, което можеше да се приеме от някои за добросърдечно отношение към техните енориаши. А мистър Колинс се ласкаеше от мисълта, че самият той е много повече от пример като пастор в англиканската църква, тъй като бе готов при всички случаи да кръщава и венчава своите богати енориаши и да служи малко по-малко на бедните. Та този млад човек не знаеше граници! Тичаше от една бедняшка къща в друга с усърдие, граничещо с ангелското, обучаваше, без да прави подбор, децата. Най-лошото бе, че по този начин си създаваше име на сърцат божи служител всред хората и добрите вести за делата му със сигурност щяха да бъдат донесени до знанието на лейди Катрин. Това вече не би могло да се понесе. Но мистър Колинс бе надарен със сила на духа. Освен това бе прочел от кора до кора описанието на доктор Гибсън за задълженията на кюрето и разбра, че такъв един млад човек, колкото и изключителни да са неговите способности, не бива в никакъв случай да се сравнява със своя енорийски пастор. Това би могло и да донесе малко утешение, но поради редица неблагоприятни стечения на обстоятелствата, човек успява да изтръгне от живота онова, на което е способен.