Джулия Барет - Дързост

Всички изпитаха неописуемо удоволствие от тази среща, преди капитанът да се отправи към останалите си посещения.

По-късно същата вечер Каролайн Бингли разкри своето сърце пред сестра си. След като изтърпя с поносимо настроение компанията на зет си по време на вечерята и играта на карти и като се увери след известно време, че стопанинът на къщата е отишъл у Брук за любимите си залагания, тя най-после довери на сестра си отдавна таеното чувство.

— Аз не съм някоя студена жена, Луиза. Искам да ти призная, че много очаквах да срещна капитан Хейууд в Лондон, не, по-точно ще е да кажа, че усещах със сърцето си идването му тук, дотолкова настоятелни бяха неговите ухажвания в Дарбишър. Скъпа моя — добави тя с известно задоволство, — ако той продължи по този начин, мисля, че ще се окажа в опасност.

Мисис Хърст я слушаше съсредоточено, но в същото време трябваше да отбележи, че в главата й се въртяха по-реални мисли: каква ли картина щяха да представляват те в театъра Друри Лейн на следващата седмица, в компанията на такъв красив офицер.

— Мислиш ли, че „Завербуваният офицер“ е подходяща пиеса за нашия морски приятел, Каролайн? — запита тя в следващия миг. — Не е ли тя повече за пехотните, отколкото за морските сили? — и за да не си помисли сестра й, че онези, които не са завършили Академията, са напълно неграмотни, добави: — Колко жалко, че мистър Кийн не е ангажиран в „Бурята“.

Капитан Хейууд през това време се върна в квартирата си, за да открие вън от себе си от радост, че го очаква послание, написано от ръката на мис Дарси. Тя съжаляваше за пропусната възможност да се видят, но се утешаваше с надеждата тя и мистър Дарси да се радват на компанията му по време на концерта следващата вечер на Гросвенър Скуеър. Без да се поколебае джентълменът изпрати послание, в което приемаше поканата.

Джорджиана с голяма изненада видя писмото на капитана, след като се завърна от сутрешната си разходка с файтон. Не беше ли той силно привързан към Розингс тогава, когато тя трябваше да си замине оттам? Съдейки по вида му, неговото желание да остане там бе явно. И все пак, ето го в Лондон, а квартирата му е на някакви си петнадесет минути от техния дом. Възможно ли е, могъл ли е толкова скоро да въстане срещу властните желания на нейно благородие и да каже сбогом и на нея, и на дъщеря й? И ако точно за това ставаше дума, възможно ли бе причината да е самата тя? Здравият й разум веднага отхвърли тази нелепа мисъл. Щом капитан Хейууд бе дошъл така ненадейно в Лондон, сигурно става дума за работа, за която Джорджиана не знае, някакви дела, свързани с пари или с адмиралтейството. Каквато и да се окажеше причината, едно беше сигурно, той бе в града, а тя не можеше да скрие радостта си от пристигането му.

На следващата вечер Джорджиана се приготви доста преди насроченото време. Младият офицер също бе точен. С влизането си огледа гостната и веднага улови възможността да поговори насаме с Джорджиана. Нейното внезапно заминаване от Розингс му причинило, както каза той, повече мъка, отколкото тя може да предположи. Съвместната им езда из Кент с всеки ден му ставала все по-скъпа. След заминаването й за него не останали никакви удоволствия.

Джорджиана не знаеше какво да отговори и бързо промени насоката на разговора. Надявала се спешните задачи, които го довели в Лондон неочаквано да не са нещо сериозно. Но точно тази тема промени държанието му изцяло.

— Не се осмелявам да ви говоря за работата, заради която съм тук, мис Дарси. Тя е от такова естество че… — той изведнъж замълча и остана безмълвен известно време.

Джорджиана го наблюдаваше слисана. Ако не бяха предходните му думи, тя можеше да предположи, че той се кани да й направи признание! Но след малко той скочи от стола си и закрачи из стаята, мърморейки едва чуто за някакви дела, които тегнели върху него и единственото разрешение могло да се постигне само в Лондон. Недоумението на Джорджиана нарастваше.

Виждайки смущението й, капитанът незабавно се окопити и се опита да я разсее:

— Не само аз единствен бях смутен от вашето внезапно заминаване, мис Дарси — заговори той с по-весели нотки в гласа. — Като „изумена и силно шокирана“ описа себе си многократно вашата скъпоценна леля, а за разнообразие твърдеше, че е „шокирана и силно изумена“!

Джорджиана не бе научена да се присмива на по-възрастните от нея и се удиви на лекотата, с която нейният събеседник го правеше. Но си спомни бързо, че самата Елизабет прибягваше в много случаи до шега. Освен това шеговитата имитация на младия офицер я накараха да се усмихне независимо от нежеланието й.