Джулия Барет - Дързост

Мис Кити Бенет бе по-малко засегната от мистър Бийсли, но затова пък по-смутена — толкова различен бе той от останалите, известни на нея, млади мъже. Офицерите от Меритън или дори самият Франк Мидълтън — остроумни и забавни — никога не очакваха от нея нещо повече от игриви отговори и хитри оченца. Докато мистър Бийсли предпочиташе да разговарят на по-сериозни теми и настоятелно, въпреки усилията на Кити, отклоняваше нейното внимание от бръщолевенето за игра на карти, балове, гатанки. За него бе важно да поразмисли за живота на бедните хора, всред които протичаха неговите дни.

— Чудесна и силно въздействаща гледка е благочестието дори и в най-скромните домове — започна той веднъж след вечеря разговора си с нея. — Не за първи път ми се случва вечерно време да посещавам една или друга хижа и колкото пъти отида, намирам семейството, събрано край огъня, докато бащата им чете библията. Наистина, това е поучителна традиция и без страх от унижение може да бъде възприета и от нашите по-богати домове. Но да ви призная, мис Бенет, когато работата стигне до въпроси от домашен характер, за каквото и ще да стане дума, а повечето семейства са крайно нуждаещи се, аз просто не знам какво да правя. Надявам се вие и мис Лукас ще можете да ми помогнете с някой друг съвет. Или може би имате желание да ме придружите по време на моите посещения? Уверявам ви чистосърдечно, че семействата на моите енориаши и аз ще го приемем за чест.

Кити го изслуша, но по навик отвърна със смях:

— Ако искате да ни се подиграете, като твърдите, че нашето занимание е безделието, то тогава знайте, сър, вие попаднахте в целта. И все пак, макар ние с мис Лукас да не вършим кой знае какво, все пак както винаги спазваме скромната си цел да стоим далеч от пътя на греха. А щом става дума за посещения в домовете на бедните, в нашето семейство от най-малката до най-голямата сестра сме привикнали да живеем така. Както изглежда вие ме приемате за вятърничаво създание, в такъв случай аз не бих могла да бъда от голяма полза на един човек в расо. Моля ви, сър, повече не ми досаждайте.

Острата забележка на Кити бе несправедлива към него. Далеч в мислите си от каквато и да е подигравка, мистър Бийсли се отнесе съвсем искрено към младата госпожица. И тъй като контешките приказки не бяха присъщи за него, не знаеше по какъв друг начин да разговаря с нея.

— Виждате ли, мис Бенет — продължи той, — аз искам да опозная нашите енориаши и техните духовни нужди много добре, но намирам, че не съм подготвен. Ерген като мен не може да разбере кое ще е от полза в ежедневието им. И съм уверен, че такава жизнена, млада дама като вас може да бъде от много голяма полза, за да ми помогне да разбера техните потребности. Кажете ми например как ще усмирите две малки момченца, които се бият? — при тези думи той се обърна спокойно към нея и зачака тихо да чуе нейното становище.

Подобно отношение бе нещо съвършено ново за Кити Бенет и тя все по-често изпадаше в компанията на мистър Бийсли в най — необичайното за нея състояние мълчание. Чувството на справедливост у младия мъж бе така естествено, доверието му в нея — така непресторено, че госпожицата дори и не усети как изцяло бе очарована от неговите качества.

Не по-далеч на миля от Гросвенър Скуеър живееше една жена, която на младини преподаваше в Пембърли на мис Джорджиана Дарси уроци по музика. Вдовицата мисис Спенсър се отличаваше от своите предишни колеги по това, че изискваше безпрекословна дисциплина. Благодарение на нея и на чара на самата музика, тя принуждаваше своята малка ученичка да се занимава много сериозно. Сега здравето на мисис Спенсър се бе влошило поради напредналата възраст и трудностите, които я бяха сполетели. Тя живееше крайно бедно близо до Шепърд Маркет.

Джорджиана, която научи за това от мисис Анзли, бе дълбоко огорчена и милостивото й сърце я накара да посети своята стара учителка още същата сутрин.

— Горката госпожа — проплака момичето, — като си помисля, че е съвсем сама и в неподходяща за нея среда… О, мисис Анзли, припомнете си само радостните вечери, които прекарвахме в Пембърли, ние трите и моят брат. Какво удоволствие ще изпита моята учителка, ако отидем при нея с мистър Дарси! Ще го попитам още сега дали може да дойде.

Но мистър Дарси, когото тя намери в библиотеката, трябваше със съжаление да откаже. Неговите спомени за мисис Спенсър също бяха много добри, тревогата му от сегашното й състояние бе голяма, но той през целия предиобед щеше да е много зает със случая на мисис Филипс и със собствената си работа, за да си позволи дори и половин час отлъчване за едно толкова милосърдно дело.