Джулия Барет - Дързост

Окуражен, офицерът продължи:

— Нейно благородие никога преди това не се е срещала с такова непристойно държание. Само да си представи човек, нейната племенница си е втълпила, че може да има собствена идея или мисъл. Срам за вас, мис Дарси, за подобно безобразие!

Така представеният образ на лейди Катрин бе така забавен и на двамата, че те се смяха, докато Джорджиана изведнъж се сепна и въздъхна:

— Моята скъпа леля. В действителност, сър, аз се страхувам, че нищо от онова, което правя, не й доставя удоволствие, няма значение от случая. Уви, налага се да кажа мнението си, но тя мисли не по женски. Като доказателство за моето послушание, тя би ме накарала да седя цял ден над ръкоделието си.

— Мисля, че такава вероятност е много малка, мис Дарси — отговори той с възхищение. След което я погледна право в очите и продължи прочувствено: — Сега ми се струва, че ние сме се срещали само в провинцията. Там, където Дарбишър и Кент ни обгръщаха двамата със своя упойващ въздух и със зеленината си. Никога преди не съм ви виждал в модерния Лондон, накъдето върви потокът от модерни дами. И ако смея да отбележа, сравнението съвсем не ви накърнява. Вчера, когато не намерих вас и мистър Дарси у дома, се натъжих и от благоприличие се отбих у близките ви съседи, мисис и мистър Хърст, и сестрата на мисис Хърст — Каролайн Бингли. Те наистина са стилно облечени… не ще и дума… и хубави по свой начин… Но вие, мис Дарси, колко малко ви интересуват такива незначителни неща и все пак — той се вгледа в нея с особена топлота — точно у вас я има онази жизненост и лекота, която ви съпровожда навсякъде, където и да сте, било то Бейкъуел или Гросвенър Скуеър.

Последните му думи бяха прекъснати от появата на мистър Дарси. Макар че в началото се учуди, че сестра му вече се е приготвила и разговаря с техния далечен братовчед така приятелски, както с отдавнашен познат, той поздрави госта любезно с добре дошъл на Гросвенър Скуеър. Изрази и надеждата си, че не е прекалено притеснен от близостта на квартирата му до сградата на мистър Наш!

Но енергичният капитан не можеше да бъде разубеден:

— Аз се възхищавам, сър — подчерта той и с тона си, — на вашето благотворно настойничество над тази млада личност, тя е достойна за вашата грижовна ръка. Аз самият се убедих в нейното чувство за собствено достойнство преди няколко дни, когато имах щастието да бъда свидетел на случая, когато тя изсипа огън и жупел срещу своята забележителна роднина, лейди Катрин — при тези думи той хвърли към Джорджиана поглед, изпълнен с топлота и смях. — Когато мис Дарси се заеме с нещо, струва си да се види, че тя не може лесно да бъде победена.

За нещастие ефектът от това хвалебствие по адрес на мистър Дарси не беше онзи, който офицерът бе търсил.

— Моята леля — каза Дарси студено, — макар и непреклонна, е жена с много достойнства и не бива да бъде взимана несериозно. Домът на нейната племенница, на която тя желае единствено доброто, съвсем не е мястото, където някой може да й се присмива. Джорджиана не би постигнала много, ако с нея трябва да се говори със заобикалки. Но понеже е още млада, не бива да бъде подтиквана към неуважение на по-възрастните. Надявам се, че не одобрявате нейното прибързано заминаване от Розингс.

Лицето на капитана доби загрижен вид:

— Сър — започна той прочувствено, — вие не сте разбрали думите ми. Аз съвсем не подтиквам сестра ви към непослушание. Струва ми се, че тя няма нужда от наставления. Що се отнася до нашата леля, тя е моят благодетел и аз не мога да мисля за нея друго, освен най-доброто — след това потисна усмивката си, тъй като се обърна отново към Джорджиана и продължи: — Мис Дарси и аз дадохме воля на добродушния ни смях заради някои особености в характера на нейно благородие, нещо, което и вие ще се съгласите, не е най-ужасното нарушение на етикета.

Това просто оправдание и уверения тон, с който му го предложи офицерът, изненадаха Дарси. Срещу него стоеше един млад мъж, който намираше своите собствени съждения за неоспорими в сравнение с общоприетите норми за благоприличие и затова държеше да покаже, че няма нужда от поучения, дори от толкова изтъкнат наставник като мистър Дарси.

Тъкмо в този момент бе съобщено за пристигането на семейство Гарднър, последвани скоро и от други гости, сред които семейство Хърст и Каролайн Бингли, чиято поява сложи край на тази размяна на реплики. Музикантите също се събраха и младите хора се присъединиха към тях. Капитан Хейууд седеше като у дома си между младата стопанка и нейната елегантно облечена и изключително учтива приятелка Каролайн Бингли.