Джулия Барет - Дързост

Дарси, който изслуша словата им с нарастващо удивление, повече не можеше да се сдържа:

— О, да, не ще и съмнение, имайки предвид, че можеш да вземеш със себе си не едната, а и двете си прислужници. Джорджиана, скъпа моя, твоите романтични влечения са чудесно нещо, но ти трябва да прекарваш времето си, като се насочиш към по-нататъшното си сериозно образование, отколкото да пълниш главата си с поезия.

— А не бихте ли предпочели, сър — прекъсна го мисис Гарднър, — вашата сестра да рецитира наизуст главните реки на Русия и Китай или някои от онези ненужни, но модерни сега знания? Говорите за образование, мистър Дарси, но аз наричам образование не онова, което задушава жената с инцидентните си постижения, а онова, което й вдъхва вяра в собствените сили и я приучава да разсъждава. Точно то оформя добрия вкус, насажда принципи и, води в крайна, сметка до най-ползотворния край, до разбирането на самата себе си. И ако Джорджиана го намира не в книгите по история, а в поезията, тогава тя трябва да чете поезия.

Джорджиана бе изумена. Тази жена се осмеляваше да изрази собственото си мнение и го правеше с ясното съзнание, че дори мистър Дарси от Пембърли ще се вслуша в нея. Още по-въздействащ от прямотата й бе фактът, че каузата, която тя прегръщаше, бе също така и каузата на Джорджиана. Тук имаше една жена, с която тя можеше да се сприятели.

Дарси прие с любезен поклон думите й. След малко на масата бе сервирано ястие от птица и вечерята продължи по начин, който носеше радост и за ума, и за небцето.

Капитан Хейууд междувременно също бе напуснал Розингс и бе заминал за Лондон. За съжаление товарът от неговите делови задължения не му позволявал повече да губи времето си и било крайно време да замине.

Още същия ден той бе в града. След като си намери квартира на Джордж Стрийт и се настани удобно незабавно се зае със своите дела. Неговото първо посещение на следващата сутрин бе на Гросвенър Скуеър, където, за жалост, разбра, че мистър и мис Дарси са излезли, затова трябваше да се задоволи единствено да им остави бележка. При следващото посещение му провървя повече. Домът на мистър и мисис Хърст не бе далеч, до него можеше да се стигне пеша. Това семейство се оказа в къщи и с готовност го прие, макар да се налага да признаем, че домакините бяха малко изненадани и доста объркани.

Мистър Хърст, настанен в гостната, като за начало възторжено си припомни капитана от бала на Джорджиана Дарси и го обсипа с най-топлите поздрави, на които бе способен.

— Дамите — започна разговора той — със сигурност ще се зарадват на вашето пристигане. Аз също се нуждая от компания, тъй като Лондон е оредял през този сезон. Случайно да имате влечение към залаганията, сър?

— Някога имах — отговори младия човек, — стоях край игралните маси и залагах. Това е развлечение, което, охотно приемам, в случай, че компанията си заслужава, а залозите са достатъчно високи.

Отговор като този предизвика интереса дори на мистър Хърст:

— У Брук аз намирам, че тази година те са сравнително добри, но за онези у Уайт не бих дал и пукнат грош. Виж в кръчмата на Грей стават чудесни борби с петли. Аз спечелих четиридесет паунда миналия вторник, освен това там се разнасяха най-забележителните писъци по време на подобен бой, които някога съм чувал от Архангелов ден насам.

След като намери отдушник да изстреля по такъв префинен начин слабостта си по някои забавления в Ситито, мистър Хърст се умълча, тъй като домакинските му задължения се бяха изчерпили. Не след дълго към тях се присъединиха и двете дами. Мис Бингли влезе развълнувана, видът й бе чудесен — да можеше само любезният капитан да забележи, че украсата на бонето й трепери от последните нюанси на модата. Веднага бяха предложени закуски и студено месо, съответно приети със задоволство, след което разговорът потръгна.

Мис Бингли бе много радостна да види капитана, донесъл със себе си самото дихание на чудесния въздух в Кент. Тя също напоследък прекарала доста време в провинцията, но не така ползотворно, както той. Добре им е на мъжете в униформи! Но тя, която трябва да бъде в крак с модата, сега с огорчение разбира, че е изостанала от нея. Капитан Хейууд знаеше най-малко, от който и да е друг млад човек за грижите на дамите по тоалетите им, но затова пък не можеше да забрави своите задължения. В следващия миг той незабавно се зае да отбележи на дълго и на широко колко цветът на тази рокля отива на очите на мис Бингли. Докато тя на свой ред ги сведе от скромност. После се заинтересува от неговите делови срещи по време на престоя му в града. Капитанът бе затруднен да отговори съвсем точно, тъй като имал предвид много задачи, но се надявал (казано с многозначителен поглед), че плановете, които щял да си набележи, да включват и срещи с приятели. Тя, окуражена, запита вежливо дали поканата за вечеря с тях още тази вечер не би взела връх. Той, уви, бил зает на друго място, но очаквал с най-голямо нетърпение да бъде още веднъж в компанията на двете сестри до края на седмицата.