Джулия Барет - Дързост

— Мис Дарси в Лондон? — учуди се Каролайн. — Колко странно. Бях сигурна, че тя от доста време е в Кент. Това момиче със седмици не се занимава с нищо друго, освен да се забавлява.

— Аз се учудвам на нейната представа за скромност. Защо да не си стои в провинцията, за да продължи да се отдава на любимите си занятия и да изучава усърдно музика? Не са ли предостатъчно наследничките в Лондон? Страхувам се, че тя става вятърничава като много от връстниците си и мисли само за забавления.

Мисис Хърст трябваше да добави печално собствените си страхове за младата лейди:

— Не мога да не отбележа липсата на дисциплина у нея. Тя има собствено мнение по извънредно много въпроси, недопустими за толкова млада особа като нея. И държи да го изрази където и да бъде. Човек не може да се преструва, че влиянието на семейството върху нея през последно време е достатъчно благоприятно. Горката Джорджиана, тя бе толкова обещаващо дете. Но, подтиквана от обкръжението си, не се учудвам, че става все по-своенравна. И това, уверявам ви, може да доведе до лоши последици.

Мистър Дарси имаше вече представа за добрия усет на мистър Гарднър. Сега, когато по причина на последните събития трябваше по-често да бъде всред обкръжението на този джентълмен, откри, че той притежава дори рядко приятен характер. Самият Дарси бе резервиран и извън своя най-тесен кръг рядко му се удаваше да преодолее тази своя черта, която доста често му спечелваше репутацията на надменен човек. Но в компанията на мистър Гарднър, той откри, че може да прояви топлината на чувствата си по-свободно, отколкото всред много други, с които се познаваше цял живот.

Чичото на Елизабет, освен, че проявяваше проницателност в разрешаването на деловите въпроси, в обикновен разговор изпъкваше като непретенциозен мъж с остър ум, съжденията му бяха премерени, а маниерите му — сърдечни, както към неговия най-дребен чиновник, така и към самия Фицуилям Дарси. Младият джентълмен обичаше също така и уважаваше и сър Джефри Портланд, но знаеше, че с него винаги трябва да бъде нащрек заради високото му положение. Докато у сър Едуард Гарднър той непрекъснато откриваше истински изключителни черти на характера, базирани не на знатно потекло, а на чувство за такт и топлота. А като се добави към всичко и добротата на този джентълмен, макар понякога тя да бе неразумна и фактът, че той бе човекът, довел Елизабет в Дарбишър и в дома на Дарси, щеше да бъде наистина странно, ако двамата не бяха се сприятелили така бързо, както направиха.

Те имаха навик в дните, когато се консултираха с адвоката на Дарси, да се разхождат дълго и спокойно след това по Чансъри Лейн и из Сити по посока на Грейсчърч Стрийт, към дома на мистър Гарднър. По пътя обсъждаха най-добре, преодолявайки трополенето на каретите и виковете на амбулантните търговци, не само хода на делото, но и въпроси от всякакви други теми.

Вечерта, няколко дни след пристигането на Джорджиана в Лондон, по време на която тя се чувстваше задължена да вечеря с тях, двамата бяха доста заети. Занимаваше ги последното безразсъдство на правителството, шокиращото нарастване на просяците в Сити, похвалният напредък на новото течение в архитектурния стил на мистър Наш в западната и източната част на града. Техният взаимно удовлетворителен разговор пришпорваше стъпките им и когато те пристигнаха на Грейсчърч Стрийт, камбаните на Боу Белс звъннаха едва пет пъти. Часът бе точно пет.

— Наистина мистър Гарднър — поде оживено неговата лейди, когато гостите им бяха настанени удобно в гостната, — вие пристигнахте точно навреме. Междувременно Фредерик измъчваше Мери до безумие, а Хариет преследваше както винаги Ричард. Отдавна е настанал моментът за здравата бащина ръка.

Лицето на мистър Гарднър, прекалено любящ баща, за да си позволява престорено великодушие, макар и да се радваше на доброто настроение на децата си, доби сурово изражение. Той се упъти веднага нагоре по стълбището към детската стая, за да въдвори ред.

Моментът бе подходящ за мистър Дарси да размени няколко думи насаме с добрата си приятелка мисис Гарднър. Винаги възвеличавана от своята племенница, тя самата отдавна бе спечелила симпатията на младия човек с чистите си помисли и с тънкото си възприятие. Веднага след излизането на съпруга си тя се обърна към Дарси:

— И мистър Гарднър, и аз отдавна жадувахме да видим мис Дарси. Възможностите до този момент да я опознаем бяха нищожни, макар и писмата на Елизабет винаги да я възхваляват. Тя я описва като едно жизнено създание, с остър ум и преди всичко с необикновена любов към книгите, чувство, на което нейната снаха отбелязва, че самата тя е трябвало да посвети повече време.