Джулия Барет - Дързост

Трябва да се съгласиш, скъпа Елизабет, голяма грешка беше от нейна страна да се отнесе така ужасно към човек, чието единствено желание бе да достави радост. Утешение ми е това, че заминах за Лондон, за да се срещна с обичния си брат, който вижда след случилото се моите терзания, съчувства ми и се възмущава от постъпката на леля ни. Нищо, че има слабост към нея. Той скоро ще се върне от делови разговори в Чансъри Лейн, тогава ще мога да му разкажа всичко.

Твоя, изпълнена с обич,

— Прескъпа, Луиза — поде припряно Каролайн Бингли няколко дни след последните събития, — да знаеш колко съм съкрушена. Напуснах Гросвенър стрийт незабавно след като закусих и когато стигнах магазина на Круук и Бесфорд бях все още в добро настроение. Но каква сцена се разигра, когато влезнах в магазина? Там беше претъпкано. Наложи се да чакам цели петнадесет минути преди да ми обърнат внимание. През това време видях не по-малко от три дами, които изглеждаха по-модерно облечени от мен!

Съсипана от видяното, тя се отпусна на дивана:

— Не мога да понеса мисълта колко сме изостанали от модата с тебе, скъпа сестро. Трябваше да се увериш колко малка е вероятността човек да се натъкне в провинцията на добър вкус, та дори и в Бат, независимо от претенциите му за големи магазини. Ако можех да допусна наистина какъв ще бъде резултатът след отсъствието ми от града за месеци, щях да те помоля ти да се заемеш с моите задължения в Уилтшир. Кълна се, че не съм на себе си. Дори украшенията ми не са модерни… моите модели… аз, чийто вкус във всяко отношение е така ценен. Ще повикам мисис Лам тук още този следобед, за да обсъдим тези неща. Не ни остава нищо друго, освен да измислим нови модели, украсени с продълговатите мъниста.

За Каролайн Бингли бе жизнено необходимо да я възприемат като единствената най-красивата жена. С добро образование, със значително състояние, на двадесет и четири години тя имаше и завидно елегантен вид, който можеше да бъде придобит единствено с цената на почти всички други достойнства. Така опакованата й особа изглеждаше самото съвършенство, маниерите й — такива, че никой не би могъл да открие в тях нито един пропуск, с изключение на малкото хора, които бяха дотолкова придирчиви, че да очакват от нея някаква проява на истинска топлота. Накратко, тя бе достоен представител на висшето общество.

Каролайн изпита известно разочарование, когато мистър Дарси от каприз реши да се ожени за Елизабет Бенет, вместо за нея. Неговият избор в началото предизвика скандален отглас — нали беше обвързан с обещание към братовчедка си Ан. Скоро, след като откри, че обектът на неговата измяна е не самата тя, а друга, Каролайн се почувства оскърбена. Брат си Чарлз тя отдавна възприемаше като глупав и наивен, но за Фицуилям Дарси имаше много по-добро мнение. Един мъж с такова влиятелно положение в обществото би трябвало да се насили поне да се нагоди към неговите изисквания.

След този случай непоколебимата Каролайн бързо превърна разочарованието си в изгода, като посвети цялата си енергия с още по-голям жар на онова, което тя намираше за свое най-изгодно капиталовложение в живота. Стремежът й бе да достигне първенство във всяко начинание, без значение какво или кого щеше да й коства това; да общува единствено с хора от своя собствен кръг и да постави на мястото им онези, нисшите; да се омъжи, когато реши, за най-ревностния привърженик на аристократичното потекло, от виден род, достоен за нея или дори на по-високо стъпало от нея. Дарси може и да се компрометира, но мис Бингли на всяка цена ще продължи да бъде вярна на идеала си. Осъществяването на това задължение не я безпокоеше ни най-малко. Нейното състояние бе непокътнато, нейната красота — ненакърнена, така че тя без опасения очакваше с нетърпение да бъде ощастливена от нечия знатна кръв преди да я връхлетят и състарят годините.

Междувременно Каролайн Бингли продължаваше да се радва в пълна степен на мнението, че е дама с превъзходен вкус, което получаваше от обкръжението си, и от своята собствена особа. В това си качество тя реши най-великодушно да прекара зимните месеци в изключително голямото имение на зет си мистър Хърст в Уилтшир, получено съвсем наскоро в наследство. Там тя даваше на щастливата си сестра съвети за обзавеждането на къщата, полагаше големи старания, за да се сдобие с цветущите й хвалебствия за изключителния си вкус, радваше се на най-щедрото гостоприемство, което можеха да й предложат. Оттам тя придружи семейство Хърст до имението на брат им Чарлз Пелам Хол.