Джулия Барет - Дързост

— Струва ми се, скъпа моя мисис Бенет, че вие ще предизвикате недоумение всред съседите — заговори й той, когато двамата се върнаха в стаята си, след като се бяха радвали на новороденото, докато се насити дори мисис Бенет. — Малко са онези, които охотно ще повярват, че е възможно такава красива жена като вас да се сдобие с още едно поколение. Колко ли ще се удивляват! Мисис Бенет станала баба, ще възкликнат те, ами, това не може да бъде!

— Мистър Бенет, вие ще злоупотребите с търпението ми — възпротиви се тя, макар неговите ласкателства да й бяха приятни. — Лейди Лукас, както се оказва, е в много по-подходяща от мен за тази роля, толкова е сбръчкана и слаба. Как ли се разхожда из Меритън с малкия си наследник, мистър Уилям Колинс! Това дете има нещастен вид, болно ми е да го гледам. Помисли си само — то един ден ще притежава нашия Лонгборн. Ето това ме тормози. Но, мистър Бенет, поне намирам утешение в мисълта, че нашето новородено, няма да види, когато порасне, нито едно от нещастията, сполетели нашите дъщери. Мистър Бингли и Джейн ще се погрижат както трябва за това. Чарлз Бингли не е мъж, който ще позволи техния Пелам Хол да стане жертва на варварски посегателства.

Самите възторжени родители отдавна бяха решили, че ако се сдобият с дъщеря, те ще оповестят за нейните неоспорими във всяко едно отношение качества, като я кръстят на името на леля й Дарси. Роди им се наистина дъщеря, оправда всичките им очаквания, но в сърцето на мистър Бингли, който сам бе предложил името на Елизабет, тя винаги щеше да бъде олицетворение на красотата и обичния характер единствено на чудесната си майка. Тези свои усещания той държеше в тайна от мисис Бингли, която вече бе съзряла в очите на малката Елайза предзнаменование за мъдростта на нейната леля. Що се отнася до мисис Дарси, нейната радост за сестра й и за новородената й племенница бе безгранична. Виждайки Джейн с бебето, тя си припомни преценката на мисис Гарднър за младата лейди, изказана доста отдавна: „Ако някога е била създадена жена, за да бъде майка, то това е Джейн Бенет“.

Самата Елизабет през последните седмици като че ли се прероди, доби отново смелост, докато съседите продължаваха неуморимо да се ровят в нещастието на семейство Бенет и оставаха наблюдатели на срама, сполетял по този начин и семейство Дарси. Фицуилям правеше каквото бе по силите му, за да разсее мрачното й настроение, но в последно време рядко се намираше в имението и не можеше да я утеши. Пътуваше често до Лондон и по делото на леля й Филипс, и поради собствените си задължения. Дори когато пристигна радостната вест от семейство Бингли, той отново бе заминал за града. Както той, така и семейство Гарднър й пишеха често за всички промени, нещата бяха поверени в ръцете на най-добрите адвокати. Мистър Гарднър поддържаше връзка със сестра си и се стараеше да й помогне почти през цялото време, за да облекчи положението й, доколкото бе възможно. Елизабет не се съмняваше, че те правят всичко, което можеше да се направи за мисис Филипс, Но какъв щеше да е изходът не се знаеше. Към местните клюки бе добавена още една — съвсем реалните опасения за живота на леля й.

Тези събития тегнеха угнетяващо на съзнанието на Елизабет, докато една вечер тя най-после отстъпи пред настоятелните молби на Силия Монтегю да се отбие у тях на партия карти. Нямаше настроение за развлечения, не знаеше кога сестра й Джейн може да има нужда от нея, а и нещо повече, беше сигурна, че се е простудила. Но мисис Монтегю не искаше да чуе никакви оправдания. Вечерта бе приятно топла, не би могла да подейства зле дори на болен човек. Какво може да повдигне най-добре настроението от една тиха вечер всред скъпи приятели? Пред тези увещания на Елизабет й оставаше единствено да приеме поканата.

Когато видя пред вратата на Монтегю Хол дългата редица от карета, сред които и тази на сър Джефри Портланд, тя се изненада, без ни най-малко да се подразни. Двамата със сър Джефри без да си разменят и дума, бяха стигнали през последните седмици до необичайно, но приемливо със своята изрядност споразумение: всеки от тях се стараеше да остава доколкото е възможно по-кратко време в компанията, в която се намираше другият, а когато срещата им очи в очи бе неизбежна, се държаха един към друг хладно, за най-голямо удоволствие на изтънченото общество. Елизабет предполагаше, че партньорът й в това споразумение най-вероятно не подозираше за нейното посещение тази вечер. Наред с всичките си качества той не беше небрежен и сегашният му пропуск я разочарова.