Джулия Барет - Дързост

— Да се съгласи на по-малко! — реагира бурно Джорджиана Дарси. — Защо за бога? Една жена със способностите на Елизабет… Защо да не търси единствената най-подходяща партия, която Англия може да й предложи? — още докато произнасяше тези думи, момичето съжали, че го прави, тъй като видя как под тяхно въздействие страните на Шарлот Колинс се покриха с гъста руменина.

— Скъпа моя — едва успя да продума мисис Колинс, отвърна глава и продължи след няколко мига, — вие сте още млада. Простете ми, че го казвам, но вашето положение в обществото ви поставя в доста по-различна ситуация от много други дами… вашата снаха не прави изключение.

— Елизабет — възпротиви се Джорджиана — се омъжи единствено по любов. Точно в това е моралът. Аз съм сигурна, че тя не би могла да постъпи по друг начин.

— Може и така да е — добави мисис Колинс.

Тя нямаше никакво намерение да обижда младата си гостенка, но имаше свое мнение по въпроса и не го криеше. Бракът, както тя можа да разбере от собствения си горчив опит, съвсем ненужно бе свързван със сърдечните пориви, като забавленията у дома или изборът на дансинга за кадрил. Тя отдавна бе изоставила романтичните си представи за неговата святост, осъзнавайки малко или много, че той е начин на преживяване за жени като нея — ненадарена нито с хубост, нито с късмет.

— Истината е — продължи тя с усмивка, — че щастието се усмихна на Елизабет, както по друг начин се усмихва и на вас, млада лейди. Вашата снаха имаше изключителния шанс да срещне единствения мъж, който може да я направи щастлива. А вие можете да се омъжите или да не се омъжите, както решите. Не всички са така ощастливени от съдбата. За мен тя бе решила друго. Аз не бях винаги в този вид и състояние на духа, каквато ме намирате сега — Шарлот замълча за миг в колебание дали да продължи, но като видя, че Джорджиана е притихнала, заговори отново: — И аз също, когато бях млада, не просто се надявах, а очаквах уверена… един ден да срещна някой млад мъж, а после да се омъжа за него, като му посветя изцяло сърцето си и най-доброто, което имам. И наистина, когато навърших двайсет години, срещнах точно такъв човек. Един учител по музика, който идваше от Лондон да преподава на сестра ми Мария уроци по арфа. Млад човек с превъзходен характер и от много добро семейство. Харесахме се още щом се видяхме за първи път. В продължение на един месец помежду ни се роди и обич. Той ме помоли да му дам дума за вярност, аз обещах. Но, нещастна бедна душа, колкото и да бе добър и възпитан, моят избраник нямаше никакво състояние. Затова когато помоли скъпия ми баща да ни благослови, той отказа, такава партия, според него, би опозорила името Лукас. Рангът на баща ми, неговото положение в обществото, важните му връзки с църквата „Свети Джеймс“, както обясни, били против този брак. Бях млада и с чувство за дълг. Никога не се усъмних в мъдростта на добрите ми родители и не бих се възпротивила на решенията им. Така се разделихме. И все пак, мис Дарси, оттогава не съм обичала никого другиго и сега зная със сигурност, че няма да обичам никого повече от него до края на живота си. Но, скъпа моя, всичко това беше много отдавна.

Напълно отрезвена от чутия разказ, Джорджиана слушаше потресена без да издаде звук. Мисис Колинс продължи развълнувана:

— Ако можех да изживея още веднъж младостта си, мис Дарси, нищо — нито чувството ми за дълг към семейството, нито тщеславието на баща ми — не би могло да ми попречи да следвам гласа на сърцето си. Тъй като животът без обич, колкото и да е подсигурен и на почит, е повече от нещастие.

Джорджиана усети мъката на жената срещу себе си, но не знаеше как да я утеши. Бе засрамена от самата себе си. Затова че тя, бидейки не само красива и в разцвета на младостта си, но дарена също така с неоценимата свобода на избор на действие, си бе въобразила, че има право да осъжда Шарлот Колинс! Тази мисъл сега й се стори убийствена. Знаейки вече нейната тъжна история, тя не можеше да не я съжали, да не й се възхити.

За щастие точно в този миг се чуха гласовете на младите хора, които се връщаха от разходката си. Момичетата се втурнаха шумно в стаята. Мария държеше в прегръдките си лъчезарния вероятен наследник на Лонгборн. Виждайки така неочаквано мис Дарси, Кити изрази бурно радостта си, докато нейната приятелка Мария притихна на мига в присъствието на такава издигната личност.

— Скъпа моя мис Дарси — занарежда Кити с фамилиарен тон, — да знаете само как щяхте да се забавлявате в селото. Там се носят такива прости и демоде дрехи, че по едно време казах на Мария, нали така Мария, казах й: „Господи, Мария, ако мис Дарси можеше да бъде с нас, да види само тези картинки и да се забавлява“. Но може би вие ще се присъедините към нас утре, тъй като ние умираме от желание да участваме в интелигентни разговори.