Джулия Барет - Дързост

Малкият Уилям спести на Джорджиана необходимостта да отговори. Неговото оглушително и настоятелно искане леля му да го пусне на земята, трябваше да бъде изпълнено моментално. Когато той се отправи към майка си, всички с възхищение приковаха погледи в него. Независимо от прекалено шумните хвалби на бащата за достойнствата на сина, детето все пак бе с характер.

Мисис Колинс, след като си възвърна предишното спокойствие, което даваше на останалите увереност, че тя е предоволна от живота си в тази къща, изпълнена с любов и благочестие, вдигна детето, целуна го и стана отново уверена в себе си. След това повика прислужницата и поръча още закуски. Радостта на детето се отрази и в лицата на събралите се.

Не мина много време и самият енорийски свещеник на Хънсфорд се присъедини към тях. Бе останал без дъх от задачите си, изпълнявани на добра воля в паството. След него, с по-бавна стъпка, вървеше помощникът му мистър Бийсли.

— Моя скъпа мисис Колинс — възкликна свещеникът особено развълнуван, — такъв свински бут, какъвто донесох на Бриджит преди малко, тя не бе виждала никога досега. Старият Мартин ми го даде без никакво колебание, аз бях длъжен в името на християнското милосърдие да му служа вярно. Нелюбезността, моя скъпа, както едва ли е нужно да ти припомням, е черта на езичниците, а и свинята беше невероятно добре угоена.

След което се обърна към останалите и отправи възторжените си приветствия към мис Дарси и сина си, и едва малко по-късно се разбърза да представи мистър Бийсли на гостите си.

— Може ли да има по-красива гледка? — възторгваше се той. — Малкото ми детенце; мис Джорджиана Дарси; две чудни чаровници в цвета на младостта си — и след няколко мига добави припряно: — Накрая, без да има нужда да го казвам — жената, която ме направи най-щастливият сред мъжете. Семеен живот, Бийсли, семеен живот. Самата лейди Катрин бе така загрижена и настоятелно ми го препоръчваше. Аз не мога да не последвам нейния пример да ти го препоръчам. Няма нищо по-добро в света.

Мистър Бийсли се поклони механично и бързо се обърна с усмивка към съпругата на енорийския свещеник:

— Да можех да намеря жена точно като мисис Колинс, щях да се вслушам в съвета ви незабавно. Но се опасявам, че нито една деликатна жена не би избрала такъв мъж като мен.

— Колко малко познавате собствената си цена — намеси се мисис Колинс с усмивка. — Прям човек като вас струва колкото сто, сипещи любезности ухажори.

— По време на моите ергенски години — прекъсна я мистър Колинс с приповдигнат тон — аз се ласкаех от мисълта, че имам специален подход към нежния пол. Тези дни, скъпа моя — побърза той да увери съпругата си, — са отдавна отминали. И все пак мога да ви посъветвам, Бийсли, че пътят към сърцето на всяка жена е почтителното отношение към нея. Зависи, обаче, Бийсли, няма значение какво може да каже тук мисис Колинс, но на жената не може много да й се угоди.

— Тогава аз съм в плачевна ситуация — каза кюрето, — тъй като не мога да се правя, че съм съгласен, когато не съм. Трябва да кажа какво мисля.

— Боже праведни, сър — извика Кити, която не можеше да отмине с мълчание такова необичайно схващане. — Как можете да казвате онова, което мислите? Да предположим, че не всичко в ума ви е за хорските уши. Мен, например често ме спохождат мисли, които единствено благоприличието не ми позволява да изрека на глас. Как може точно един духовник, измежду всичките мъже да бъде така суров?

Младият мъж, изправен в целия си огромен ръст, погледна надолу към Кити за първи път с известен интерес, очите му не се откъсваха от нея.

— Суров? — повтори той. — Аз съм сигурен, мис, че потвърждаването на истината носи само добро. Злото се загнездва най-добре единствено в съзнанието на лекомислените хора.

Кити прехапа устните си и притихна. Но по-късно след обяд запита Мария, когато двете бяха сами:

— Не намираш ли, че онези нищожни красавци като Франк Мидълтън са малко глуповати? Приятният външен вид е нещо много добро, но аз винаги съм твърдяла, че онова, което е далеч по-привлекателно у един млад мъж, е наличието на характер.

Мария, доста изненадана от необикновеното, нечувано досега твърдение на приятелката си, не можа да отговори нищо.

Едно щастливо събитие се оказа най-окуражаващото средство за прекършения дух в семейство Бенет. Джейн Бингли роди благополучно здраво момиченце.

Мисис Бенет, която непрестанно се грижеше за дъщеря си, сияеше от задоволство. Радостта на нейния съпруг от появата на първото им внуче бе също толкова голяма, колкото и нейната.