Джулия Барет - Дързост

— Но тези дни за щастие са отминали и ето ме сега тук във вашата прекрасна компания!

Накратко казано, целият вид на капитана, походката му, изражението на лицето му бяха приятни, с него времето летеше неусетно. Готов винаги да разказва за героичните си приключения, Томас Хейууд приковаваше вниманието и предизвикваше възхищението на госпожиците. А за Джорджиана Дарси той бе най-приятният мъж всред всичките й познати.

Не така добре стояха нещата с нейния замисъл да промени мнението на лейди Катрин за Елизабет, тъй като господарката на Розингс се оказа далеч по-неуловим противник, отколкото тя си представяше в началото. Високопоставената лейди бе твърде деен арбитър в енорията си и отделяше много време за проблемите на селото. Тя бе неуморима при изглаждането на разногласията между енориашите, при обсъждането на причинените им щети и в изслушването на техните жалби.

— Аз няма да търпя — твърдеше самоуверено тя — никакви кавги сред населението. Хората от низшите слоеве, уверявам ви, ако бъдат оставени на самотек, не правят нищо друго, освен да влизат в разпри помежду си. Аз съм тази, която се нагърбва с отговорността да възцари покоя и хармонията в живота им. И тъй като моето чувство за отговорност към задълженията ми е прекалено силно, аз няма да допусна никаква снизходителност. Нека само да се наруши покоят ми! Те или ще живеят в мир и сговор, или ще отговарят за делата си пред мен.

Лейди Катрин подхващаше тази тема винаги, когато подразбираше, че племенницата й се кани да защитава Елизабет. И макар момичето да го правеше искрено, с подкрепата на надарен и като никога досега предан съюзник в лицето на капитан Хейууд, резултатите в най-добрия случай бяха неубедителни. Нейно благородие оставаше непоколебима.

Нещо повече — на Джорджиана й се струваше, че неотстъпчивостта на леля й нараства не само поради неподправеното и разбираемо презрение към цялото семейство Бенет, но и поради собственическите й претенции към капитан Хейууд. Макар Джорджиана да бе решила, че подчертаният интерес към точно определен млад мъж не е за нея, все пак, когато лейди Катрин се стараеше да ангажира вниманието на капитана или той с галантна усмивка заговаряше Ан, тя откри за себе си колко трудно понасяше любезностите помежду им и то само от благоприличие.

Каквото и да се случваше обаче новините за поредното развлечение бяха добре дошли. На четвъртата седмица от гостуването на Джорджиана, тя научи, че Шарлот Колинс ще има гостенка, пристигаше сестра й Мария, в компанията на приятелката си Кити Бенет. Джорджиана не познаваше Мария, но щом разбра за неукротимата сестра на Елизабет я обзеха опасения. И въпреки това появата на други млади хора сред тях би могла само да разсее нарастващата и не винаги желана фамилиарност, прекалена близост между нея, капитана и Ан.

На другата сутрин след пристигането на гостенките от Хардфордшър, тя отиде в Хънсфорд, за да поднесе уваженията си, но не намери никого, освен Шарлот Колинс. Мария и Кити бяха излезли да разгледат селото под компетентния надзор на малкия Уилям, а мистър Колинс бе зает със задълженията си да всява покой всред съседски семейства — истински подвиг, възнаграден днес по негово милостиво съгласие с един свински бут.

След първото си не особено приятно посещение в дома на енорийския свещеник, Джорджиана с неохота се упъти отново към Хънсфорд. Този път откри само господарката на дома и веднага си припомни обидите, които трябваше да изтърпява тази жена. Но топлото посрещане на мисис Колинс бе искрено и не след дълго двете вече седяха в гостната на шери и кейк.

— Елизабет — поде разговора Шарлот Колинс, след като приключиха с обичайните първи реплики — ми писа за нещастието, сполетяло нейното семейство. Аз зная, че настроението й сега е потиснато, затова не мога да не съм благодарна, че в това трудно време тя може спокойно да се обърне за подкрепа към своето ново семейство, към съпруга си и към вас.

Джорджиана бе поласкана от комплимента, но побърза да възрази:

— Много сте любезна, наистина. Твърде любезна, тъй като аз мога да направя много малко за Елизабет. И то в никакъв случай не може да се сравни с онова, което Елизабет ми е дала. Но грижите на моя брат за нея са непрестанни. Аз съм сигурна, че той се тревожи за нея повече, отколкото за себе си.

— Така е наистина — каза мисис Колинс с въздишка. — Тяхната взаимна привързаност е необикновена. Би трябвало да ревнувам, ако моята обич към Елизабет не бе така голяма. Женитбата й даде заслуженото. Пък и тя не би приела по-малко.