Джулия Барет - Дързост

Когато стигна до стълбището на гостната, глезените на Джорджиана вече бяха натежали от умора, но затова пък настроението й се бе подобрило. Тук можеше да се добави удоволствието от срещата с нейната братовчедка Ан и капитан Хейууд, които тъкмо се завръщаха от разходка. Капитанът умееше да се покаже в най-добрата си светлина, а на седлото изглеждаше още по-елегантен.

— Скъпа моя мис Дарси — заговори възбудено той, веднага, щом тримата си размениха обичайните приветствия, — колко жалко, че не бяхте с нас този следобед. Мис Ан бе така търпелива, поради неумението на един истински моряк да стои на седлото. Всъщност, аз подозирам, че тя много внимаваше да не ме изпревари и крачка. Ако можех само да се надявам на такова милосърдие от ваша страна, щях веднага да предложа ние тримата утре да пояздим заедно.

Джорджиана обичаше ездата, а и начинът, по който той направи предложението си, й доставяше удоволствие така, както и преди. Но имайки предвид последните си наблюдения, както и собственото си превъзходно умение да язди, тя отговори малко високомерно:

— Тогава знайте, че вашите надежди ще бъдат разбити на пух и прах от мен. Предупреждавам ви, че когато се качвам на седлото, то е за да се забавлявам, а не за да доставям удоволствие на когото и да било от компаньоните си.

— И каква изключителна гледка би трябвало да представлявате — разпали се капитанът. — Според мен нищо не може де бъде по-пленително от една млада жена в разцвета на силите и хубостта си да препуска на кон.

Джорджиана едва устоя на ласкателството, отправено към нея, вместо към братовчедка й, застанала мълчаливо до входната врата.

— Не е ли, обаче, скромността на капитана престорена? — запита Джорджиана. — Ако той на думи иска да се представи за самата скромност и смиреност, а на дело да покаже своето превъзходство, тогава, скъпа Ан, нашето роднинство изисква ти да му дадеш урок незабавно. Но, ако той наистина язди толкова лошо, колкото твърди, от твоя страна наистина е било малък подвиг да издържиш цял следобед с него.

— Аз съм възпитана — отговори Ан студено, — моите желания да бъдат на второ място след тези на семейството и приятелите ми. Това е, както разбрах, най-важното в процеса на доброто възпитание — след тези думи тя незабавно отвърна глава от капитана към братовчедка си и продължи да говори с приглушен глас: — Имах възможност да се убедя, каквато възможност, мисля си, майка ми не е имала, че ако ти също беше научила този урок в ранното си детство, определени моменти в твоето почти нескромно поведение, щяха да бъдат напълно избегнати.

Никога преди Джорджиана не бе чувала такава дълга реч от дъщерята на лейди Катрин, от братовчедка си и стъписана не можа веднага да реагира. Ан, както добре се знаеше, от детство бе ненадмината в малко неща: в умението да мълчи, да бъде безпрекословно покорна на майка си и преди всичко — да навява скука и вялост като никой друг. Сега за пръв път Джорджиана долови, че под тази вялост се крият не безразличие, а лоши помисли.

Капитан Хейууд усети острите нотки в словесната престрелка между двете братовчедки и побърза да се намеси. Застанал между двете дами, той напомни, че вече е доста късно, после ги въведе в къщата, като изрази надеждата си да ги види отпочинали преди вечерята, която очакваше, предвкусвайки удоволствието и от прочутата кухня на семейство де Бърг, и от присъствието на две прекрасни компаньонки. Така тримата се разотидоха по стаите си, за да се преоблекат. Всичките добре знаеха, че Нейно благородие сяда на масата за вечеря в шест и половина и не понася никаква закъснение. То бе простено единствено на кучето й Тоби.

Джорджиана знаеше как леля й държи на точността, дори намисли да отиде в гостната няколко минути по-рано, за да използва възможността да поговори с нея. Прислужницата й се справяше чевръсто със задълженията си и оставаше достатъчно време. Радостна, тя реши да започне писмо до Елизабет, да й съобщи за благополучното си пристигане. Но когато седна пред белия лист събитията от следобеда, красотата на Хънсфордската енория взеха да се изреждат в съзнанието й, увлякоха я и преди Джорджиана да усети, мина шест и половина, а Хана все още не бе смогнала да приготви дрехите на господарката си. Тогава се разбързаха, но независимо от всичко измина половин час преди тя да се появи в гостната — без дъх и с не много добре пристегната рокля.

Нейно благородие крачеше из стаята нетърпеливо. Едва изчака идването й, за да грабне звънеца и да нареди вечерята да бъде сервирана незабавно, след което се обърна към племенницата си: