Джулия Барет - Дързост

Не мина много време, откакто бе тръгнала да изпълни заръката и съзря зелените колове и оградата от лаврово дърво около къщата на енорийския свещеник. Когато се приближи, видя по пътеката откъм къщата мъж в свещеническо облекло, който бе подстриган доста смешно. Той бързаше към нея, подтичваше тромаво, нетърпелив да я посрещне, протягайки вече едната си ръка.

— Мис Джорджиана Дарси, жив бях да ви видя — провикна се той отдалеч. — Вие не ме ли познавате? Не, разбира се, във възпоминанията на човек като вас, си мисля, че едва ли има място за един обикновен свещеник. Но аз имах честта да ви бъда представен и то не от някой друг, а от моята милостива господарка, вашата леля, лейди Катрин де Бърг, във връзка с венчавката на вашия брат за моята братовчедка, мис Елайза, по баща Бенет. Каква тържествена церемония се състоя тогава, негово благородие епископът, смея да кажа, че пя и гласът му бе прочувствен, както никога досега. Аз също, кълна се, едва ли съм участвал в по-шумна церемония.

Джорджиана поздрави енорийския свещеник, когото наистина не си припомни и желанието й да поправи пропуска си, я подтикна да похвали цъфналите храсти покрай пътеките, постлани с дребен чакъл. Тази формална любезност разчувства свещеника. Градината е оформена от самия него, на госпожицата наистина ли й харесва неговото дело? Сигурно не! Тя не би трябвало да спира снизходителния си поглед върху люляковите храсти и да ги възхвалява само защото са осветени по особен начин от късната следобедна светлина; независимо от неговите скромни усилия в отглеждането на рододендрони, както той смее сам себе си да поласкае, те съвсем не са за изхвърляне. А ако тя благоволи да го придружи до зеленчуковата градина, там ще може да види изключително добре подредените лехи е ряпа и грах, които вече ще я накарат да потръпне от наслада.

— Но всъщност, мис Дарси — свещеникът изведнъж млъкна, усетил, че се е разприказвал повечко, — плодовитостта на земята в Пембърли сигурно ще засенчи всяка една от моите дребни победи. Ние, обработвайки земята на енорийския свещеник, внимаваме да не се изтъкваме прекалено много с уменията си в градинарството, за да не обидим Розингс — и така той най-после побърза да въведе гостенката в къщата при жена си.

Джорджиана, макар и разсеяна от време на време, бе сигурна, че още не се е срещала с мисис Колинс, чието леко заболяване й бе попречило да дойде на сватбата на Дарси. Но момичето бе чувало Елизабет да говори често за нея с голяма топлота. Жената на енорийския свещеник бе на около двадесет и девет години, слаба и повехнала, кажи-речи прецъфтяла вече. Но от вида й струеше интелигентност, очите й бяха умни и мисис Колинс предизвикваше уважение.

— Виж, моя скъпа — заговори на висок глас съпругът й, без да си прави труда да представи гостенката официално, — на кого се натъкнах навънка точно пред нашата врата. Не на кого да е, а на мис Джорджиана Дарси, току-що пристигнала от Розингс, с вкус да оценява подредбата на моята градина. Аз се възпротивих, че лехите едва ли заслужават нейната благосклонност, но тя настоя да ги види. Особено й допадна моят златен дъжд. Не беше ли така, мис Дарси?

Джорджиана преодоля удивлението си от начина, по който мистър Колинс изискваше внимание към себе си, не само от нейна страна, но и от страна на жена си. Долови, че няма да има по-подходящо представяне от направеното и се обърна направо към госпожата:

— Мисис Колинс, моля ви да ми простите така неочакваното появяване на прага на къщата ви, но на мен просто ми се прииска да ви предам най-нежни поздрави от моята снаха Елизабет. Тя ми е разказвала с голямо вълнение за вашето приятелство, така че аз самата бях обзета от желание да ви видя.

Дори и да бе забелязала нетактичното държание на мъжа си, мисис Колинс не даде вид за това. Тя отговори смутено, но с неподправена приветливост:

— И аз също, мис Дарси, с нетърпение очаквах да се запознаем. Скъпата Елизабет ми е писала за вас често и винаги с възхищение. Моля ви, кажете ни какво ново има. Как е моята мила приятелка? А брат ви? Как върви преустройството на Пембърли?

— Превъзходно — отговори Джорджиана. — Архитектът, който отговаря за работата, мистър Джеймс Лий-Купър, е толкова усърден, колкото и талантлив и вече постигна много, независимо от отсъствието на брат ми през последните дни, защото му се наложи да замине за града.

— За града? — удиви се мисис Колинс. — Не ми ли писа Елизабет последния път, че той скоро се е завърнал оттам? Какво може да го е накарало да замине отново? — но виждайки изражението на Джорджиана, тя отмести погледа си от нея и се огледа за съпруга си, след което побърза да добави: — Е, на деловите мъже често им се налага да пътуват. Надявам се, мис Дарси, че мисис Бингли се справя добре в нейното състояние.