Джулия Барет - Дързост

Желанието на Джорджиана да посети Розингс съвсем не бе каприз. Вярно, че капитан Хейууд също щеше да бъде там, но не изгледите отново да се натъкне на него случайно (нещо, което намираше за малко вероятно), я накараха да вземе решението си. Тя бе обзета от една много по-настоятелна мисъл. Докато наблюдаваше с мъка терзанията на снаха си през последните няколко седмици и най-вече през онази сутрин в библиотеката стигна до извода, че трябва да състави план за подобряването на ситуацията. Знаеше, че няма да може да разреши проблема на семейство Бенет, но изведнъж я осени идеята, че има начин, по който да бъде полезна. Елизабет най-много от всичко се нуждаеше от съюзници и Джорджиана щеше да се заеме със задачата да спечели на нейна страна не някой друг, а леля си, лейди Катрин де Бърг.

Планът й беше амбициозен и то съвсем не защото тя и нейно благородие през последните години доста пъти подхващаха спорове, без те да се задълбочават и без тонът помежду им да се изостря. Запалена от себеотрицателните си намерения, Джорджиана изобщо не си спомняше за тези моменти. Пристигнеше ли веднъж в Розингс, тя щеше да защищава каузата на Елизабет с красноречие, което щеше да срази цялата опозиция; съпротивата на лейди Катрин щеше да бъде сломена и тя щеше на мига да се обяви в защита на семейство Бенет; а те двете, съединени в такова щастливо съгласие (тъй като полетът на въображението у Джорджиана не знаеше предели), трябваше със сигурност да удържат победа над самия сър Джефри. Целият Дарбишър тогава ще се спусне на помощ на Елизабет. И, ако по време на своята мисия мис Дарси случайно се окажеше в компанията на капитан Хейууд, би могла да посрещне с твърдост такава ситуация.

Нашата героиня пристигна в Розингс в чудесно настроение. Приветствието на леля й също беше сърдечно, независимо от това, че през цялото време се чудеше на присъствието на тримата прислужници, дошли с Джорджиана.

— Най-много двама биха били напълно достатъчни, уверявам те — каза тя още щом племенницата й си свали бонето. — Самата аз никога не пътувам с никой друг, освен със Сали, макар тогава да се налага да бъда изобретателна повече от всякога. Ето защо няма причини да те придружават повече от двама. Екстравагантността, скъпо мое дете, може само да доведе до разточителство да разхайти прислугата. Господарката на Пембърли не те ли посъветва какво да направиш? Но вероятно и тя самата не знае какво изискват добрите нрави, а и не е много досетлива.

Джорджиана, останала нащрек заради мисията си, бързо съзря възможност веднага да пристъпи към усмихна се и направи реверанс:

— Скъпа лельо, виждам, че вашите най-усърдни занимания с мен вече започват. Благодарна съм ви, ще положа усилия, за да докажа, че съм прилежна ученичка.

Нейно благородие прие послушанието на племенницата си с изумление. Винаги досега нейните забележки към Джорджиана бяха предизвиквали силно негодувание и резки, ако не и оскърбителни отговори. Какво можеше да означава тази неподозирана любезност? Тя се вгледа внимателно в чертите на своята племенница, за да открие белег на недобро здраве, но не откри нищо — цветът на лицето й бе прекрасен, както винаги.

— Поздравявам те за подобреното ти държание — отбеляза тя все пак. — И се надявам точно такова послушание да виждам през време на твоето гостуване. С прилежанието си ти няма да посрамиш името Дарси — и след като отправи продължителен поглед към непозната млада персона срещу себе си, лейди Катрин се отправи да се заеме със задълженията си.

Джорджиана, останала сама в гостната на Розингс, която се нуждаеше и от уютна подредба, и от изящество, не виждаше причини да се затваря тук. Нейната братовчедка Ан и капитан Хейууд, както разбра, бяха излезли да пояздят. До здрачаване оставаха още два часа и тя реши да се поразходи преди вечерята до дома на енорийския свещеник Колинс. Елизабет изрично бе заръчала на момичето да се отбие там и да предаде поздрави на нейната отдавнашна приятелка мисис Уилям Колинс.

Веднага след като се настани в стаята си и положи малко грижи за роклята си, доколкото можа, мис Дарси излезе от къщата и тръгна пеша през двора на Розингс, докато напусна пределите му. Ябълковите и черешовите дървета бяха цъфнали и въздухът бе по-упойващ даже и от този в Дарбишър. Кент през пролетта, както можа да отбележи със задоволство и учудване, се разкриваше пред нея неповторимо прелестен. Точно такъв го описа тя развълнувано и на Елизабет.