Джулия Барет - Дързост

Дори гръм да беше паднал насред стаята, не би предизвикал по-силен ужас от думите на този млад човек. Лейди Катрин не бе свикнала нейните решения да се оспорват. А недвусмислените думи на този йоркширец демонстрираха пред нея почти оскърбеното му самолюбие. Другите можеха да бъдат увлечени, подлъгани от прямотата, която оправдаваше резкия тон на младия мъж; другите можеха да не забележат отсъствието на ласкателства в речта му, но лейди Катрин имаше един недостатък, беше прекалено схватлива. Накратко, наскърбената беше тя.

Нейно благородие се изправи в целия си ръст. Мистър Колинс се разтрепери, капитан Хейууд наблюдаваше жадно сцената.

— Що се отнася до службата ви — проговори тя, — ще видим. Но ви предупреждавам отсега, че аз няма да търпя безделие. Веднъж бях принудена да изпратя една прислужница да си събира багажа едва седмица след като бе започнала работа, поради същото това провинение… и тя беше от самия Йорк.

И така благовъзпитаната лейди, наблягайки, че тя, а не той има последната дума в този словесен дуел, отклони най-после вниманието си от това парвеню към дъщеря си, която тъкмо тогава влизаше в стаята. За останалата част от компанията Ан изглеждаше сравнително добре след почивката, но в очите на майка си тя бе сияйна.

Бързината на ума може да омагьоса човек, благородството на потеклото вдъхва респект, дори благоговение, но по време на беда, когато трябва задължително да се действа, нищо не може да замени верния усет. С пристигането си в Лондон мистър Дарси се зае бързо да намери чичото на Елизабет, Гарднър, в чието лице отдавна бе видял стабилност на характера и надеждност, каквато можеше само да приветства. Не се случваше за пръв път съпругът на Елизабет да помага на семейство Бенет. Така бе и през онези мъчителни дни, когато Лидия избяга от къщи и пристана на Уикъм. Тогава Дарси дойде да отдаде дан на по-възрастния човек, заради мощта на справедливия му разум, ненакърнен както от ексцентричното поведение на близките откъм страната на жена му, така и от суетата на своите.

Мистър Дарси и мистър Гарднър много скоро разбраха, че при сегашните обстоятелства те двамата ще са необходимата опора на семейството. На мистър Бенет, така както бе разстроен, за съжаление му липсваше твърдост и едва ли можеше да се разчита на него за по-енергични действия; самият мистър Филипс, останал в Хардфордшър при жена си, бе объркан почти толкова, колкото и тя. И затова огромната част от семейния товар падаше единствено върху двамата мъже.

— Какво щастие е, мистър Дарси, че сте тук — възкликна мисис Гарднър по време на третата вечер от престоя му в Лондон, — за да ни помагате. Моят зет Бенет е станал още по-саможив след заминаването на Лизи от Лонгборн, а да си призная, нашият зет Филипс никога не се е нагърбвал с важни задачи. Но към вас, сър, ние можем да се обърнем още веднъж с увереност, че всичко ще се нареди.

— Скъпа моя мисис Гарднър — отговори той трогнат, — нека се надяваме, че вашата вяра в моите възможности няма да се окаже незаслужена. Консултациите ми с моя адвокат, както ви казах, не бяха окуражителни. Но кажете ми, чичо Гарднър — обърна се Дарси към него, — как е изпаднала вашата роднина в такава беда? Дори и да предположим, че поради разсеяност тя наистина е изнесла дантелата от магазина, би ли могъл някой да допусне, че е имала намерение да я открадне? Собственикът на галантерийния магазин Търнър, за всичките тези години досега не я ли е опознал добре?

— Старият мистър Търнър я познаваше — отговори мистър Гарднър с въздишка. — Но ние говорим за младия Търнър. Старецът почина миналата есен и неговият син, който израсна в Лондон, без да познава никого и без него да го познава някой в Лонгборн, се захвана с магазина.

— Да, сигурен съм, чичо, че мисис Филипс се ползва с добро име сред съседите. Много са онези, които с удоволствие биха казали добра дума за характера й. Например сър Уилям Лукас, макар че неговите връзки с висшето общество са по-малко, отколкото му се иска да ни ги представи. Този млад Търнър не зачита ли добрите отзиви за нея поне от един, който идва в Сент Джеймс? Що за човек трябва да е?

Мистър Гарднър се усмихна и бързо обясни, че макар и много хора да са разговаряли с него за сестра му, той не отстъпил, не променил решението си.

— И доводите, и настойчивите молби бяха безполезни. Каза, че ще доведе нещата до съд, ако зет ми Филипс не плати сумата, която онзи изисква, хиляда паунда. Нищо по-лесно, за да се опозорим. След като възможности за мисис Филипс, ако бъде призната за виновна, са смърт или най-малкото заточение на Ботани Бей, зет ми Филипс е готов, независимо от моя съвет, да плати на Търнър.