— И го правя, капитане, откакто съм вдовица! Кажи-речи веднага след като бедният Луис ме остави отчаяна от тежката загуба, аз поех грижата за неговата собственост, като изследвах всичките пропуски на управлението, които се появяваха докато той беше жив. Премахнах тези пропуски. Розингс сега процъфтява повече от всякога, повече от времето на управлението на моя нещастен съпруг. Най-голямото благо, която той оказа на своето имение бе, че го остави на мен. Една сама жена, без подкрепата на любящо и вярно създание, не може да постигне почти нищо.
Капитан Хейууд бе на вид доволен да слуша тази реч с всичките й прояви на назидателност. Той слушаше с непоколебимо сериозно изражение на лицето, с одобрение. И щеше да продължи така, докато нейно благородие ораторства, но за щастие избягна тази участ. Най-после в един миг слугата доложи, че е пристигнал посетител. Викарият на Хънсфорд, мистър Уилям Колинс бе дошъл, за да представи на нейно благородие новия помощник на енорийския свещеник, мистър Самюел Бийсли.
Мистър Колинс бе имал удоволствието да се запознае с капитана още когато той пристигна в Розингс неотдавна. И тъй като бе съзрял в младия господин човек с чувствителност, която подобаваше дори на неговата, двамата сега се поздравиха топло и изразиха задоволството си от така скорошната втора среща. След което мистър Колинс незабавно произнесе молитва за всичките злини, изсипали се върху селцето Хънсфорд в отсъствието на нейно благородие. Молитва за свинята, която се бе опрасила и цялото прасило бе от изтърсаци; за ябълковата градина, унищожена от бурята; за преобърнатата карета, за нещастният случай, в който най-добрият звънар се бе лишил от дясната си ръка.
— Тази последна беда — добави мистър Колинс, поклащайки глава с прискърбие — се оказа най-страшната от всичките. Защото свинята, макар и родила изтърсаци или ябълките, макар и обрулени преждевременно, могат само да повлияят на храносмилането ни, докато изпитанието да бъдем лишени от невинното удоволствие на камбанния звън не може да бъде смекчено с нищо.
Нейно благородие бе много доволна да чуе за бедите, сполетели нейното имение, това се забелязваше и по вида й:
— Тъжна ситуация — съгласи с тя на думи, но всъщност бе оживена. — Нали виждате, капитан Хейууд, какви са опустошенията, причинени само за две седмици в мое отсъствие. Сър Луис можеше да напусне Розингс и понякога да го няма с месеци без осезаем ефект — и въодушевена от този извод, тя насочи вниманието си към своя енорийски пастор: — Вие самият, мистър Колинс — заяви тя — изглеждате зле, както забелязвам. Възможно ли е да сте се подстригали преди нашето заминаване? Никак не ви отива.
Наистина мистър Колинс бе подстриган и то така смешно, че малко хора не биха го забелязали, само възпитанието им би ги възпряло да задават каквито и да било въпроси относно прическата му. Но мистър Колинс изпадна във възторг от поредната проницателност на своята господарка:
— Това, Ваше благородие — заговори той с радост, — са злополучните последствия от моето пренебрежение към вашите съвети. Сигурно си спомняте, че ме предупреждавахте най-сериозно да не взимам за бръснар горкия син на Пеплоу, тъй като неговите очи са разположени прекалено близко едно до друго. Но после когато вие не бяхте тук, моята Шарлот се възползва от състраданието ми и ме убеди да пожаля неговата младост и тъжната загуба на баща му. Така че аз не можах да откажа. И ето го пред вас резултатът. Никога повече няма да взимам бръснар, без да преценя зрението му.
Лейди Катрин, задоволена отново и от почтителното отношение, и от неугледния вид на енорийския пастор, сега вече можеше да удостои с щедрото си внимание неговия придружител. Един млад мъж с безизразни черти, но явно чувствителен, тъй като слушаше разговора между двамата доста учуден.
— Та този момък ще бъде моят помощник на енорийския пастор — обърна се тя рязко, за да го огледа. — Приближете се, сър, недейте да се спотайвате в ъгъла. Аз не мога да понасям кръшкачите.
Младият мъж се изправи от мястото си без колебание.
— Самюел Бийсли, мадам — представи се той. — Пристигнал преди седмица и очакващ с нетърпение да служи и на ваше благородие, и на църквата. И още искам да ви кажа, че в никакъв случай не съм кръшкач. Дори напълно споделям вашето отвращение към тази черта. Просто очаквах момента, в който да бъда представен както подобава и както обичайната учтивост ми диктува да постъпя.
Читать дальше