Джулия Барет - Дързост

Струваше си човек да се вгледа по-дълго в лицето на мистър Колинс по време да тези думи. То можеше да бъде оприличено на скала за цветове, променящи се с необичайна бързина, от яркочервен до мъртвешки бял. Никога преди енорийският пастор на Хънсфорд не беше чувал някой да държи такъв език на лейди Катрин. Както никой сега не можеше да види лицето на мистър Колинс, тъй като и откритият взор на Бийсли, и косият поглед на капитана бяха вперени в госпожата, която на свой ред се бе втренчила в младия помощник на енорийския свещеник.

По време на краткото мълчание, надвиснало застрашително в стаята, дори чипоносият Тоби сметна за необходимо да си потърси убежище под масата.

Но нейно благородие, след като огледа през монокъла си младия мъж до най-малките подробности, просто отбеляза:

— Аз откривам във вашия говор, мистър Бийсли, акцент, който не е тукашен, а в такива неща никога не греша. Както долавям, вие сте от Ирландия.

— Ирландия! — възкликна Бийсли, изпълнен с негодувание. — В никакъв случай. Вие сте права, че аз не съм от Южна Англия. Но и ирландец не съм. Аз съм родом от Йоркшир, където разчитаме на честните споразумения и речта е недвусмислена. Нещо, в което вие можете да се убедите навсякъде в цивилизования свят.

Мистър Колинс простена шумно.

— Виждам, мистър Колинс — отбеляза нейно благородие, обръщайки се от Бийсли към вкаменения от изумление пастор, — че мисис Колинс продължава да не зачита моите съвети за вашата диета. По-малко пържено месо, предупреждавам я. И една чаша затоплено вино преди лягане. Вие скоро ще почувствате резултата. Виждате ли, мистър Бийсли, аз бях права по отношение на вас: вие не сте тукашен. Както ви заявих, аз никога не греша — наслади се тя отново на своята изрядна оценка и намери за по-добре да не обръща внимание на недопустимата грешка на младия мъж, затова насочи вниманието си към по-важни неща в енорията.

— Гледам на вас, мистър Бийсли — продължи тя незабавно, — като помощник на мистър Колинс. Там, където вашият предшественик бе особено нужен. Имам предвид, разбира се, плачевното състояние на кучетата.

Мистър Бийсли, очевидно бе млад мъж с буден ум, но не успя за схване за какво стана дума и не можа да скрие изумлението си:

— Кучета ли, мадам? От какво значение могат да бъдат те?

— Кучетата, с-ъ-ъ-р — повтори тя натъртено, — са същинска напаст, която нахълтва в църквата по време на неделната служба. Как е възможно да не сте забелязали? Те джафкат и скимтят безспир, нарушават покоя и съвсем изтормозват моя беден Тоби. Вашата първа задача, мистър Бийсли, ще бъде да освободите Хънсфордската енория от кучетата.

С високата си фигура и яко телосложение, Бийсли се извисяваше над лейди Катрин. Независимо от всичко, по време на последната й странна реч, той като че ли се смали, преклони се пред нея и призна своята неопитност в такива занимания, но заяви, че гори от нетърпение да служи на нейно благородие по какъвто и да е начин.

— Да се надяваме, че наистина е така — бе любезният отговор на благовъзпитаната дама. — Вие имате предимствата на младостта пред стария Уудторп. Той е останал съвсем без сили и едва-едва можеше да повдигне клещите за кучета, за да хваща тези твари. Вие, съдейки по вида ви, няма да се затрудните с тази работа — и без да направи ни най-малка пауза, тя премина към следващото си изискване: — Разбирате ли добре от музика?

— Никак — отговори честно помощникът на енорийския свещеник. — Аз имах най-добрите учители, но дори и те не бяха в състояние да подобрят слуха ми.

Нейно благородие бе оскърбена от безочливото признание за такава печална липса на свещенически умения.

— Нямал слух! — извика тя. — Я гледай ти, Колинс, що за тип е този, когото сте ми довели в Хънсфорд? Как сте могли да забравите, че църковният оркестър има въпиюща нужда от обоист? А ето, че вие ни водите един, на когото мечка му е стъпила в ухото!

Такова категорично порицание би сринало някого измежду по-малодушните, но не и мистър Бийсли. Той запази спокойствие.

— Мадам, вие виждате пред себе си човек, чието призвание е да извършва за своето паство всичките блага, на които е способен — отговори хладно помощникът на енорийския свещеник. — Няма по-скъпо задължение за всеки един духовник, от това да служи на хората. Поради тази причина аз съм съгласен да се науча да боравя с клещите за кучета, аз дори ще мета пода на църквата, ако е необходимо. Но сега ви съветвам да се откажете от всякакви изисквания към мен по отношение на музиката, те са безполезни, тъй като за нея се иска талант, какъвто аз нямам. Ако можех да ви бъда полезен в тази насока, щях да го направя. Но не мога и точка по въпроса.