Джулия Барет - Дързост

Той я наблюдаваше с мълчаливо съчувствие и когато накрая плачът й секна, тя се чу да разказва на този млад неженен мъж цялата тъжна история на случая.

Лий-Купър слушаше внимателно, почти без да се намесва. В края на словоизлиянието й той поклати глава тъжно:

— Този, младият Търнър, казвате, че е израснал в Лондон? Тогава трябва да ме извините за откровението, но аз не съм много учуден от вашата история. Не ме разбирайте погрешно, не мисля, че вашата леля е извършила подобно престъпление. Точно обратното, сигурен съм, че не е, тъй като не за първи път чувам за подобно мошеничество. Англия, мис Дарси, е променена. Благодарение на моята професия виждам тази промяна навсякъде. И докато голямата част от промените заслужават одобрение, също толкова, за съжаление, трябва да бъдат заклеймени. Лондон, скъпа госпожо, а не вашата леля е престъпникът в този случай. Там са се загнездили сребролюбието и безчестието. Неведнъж съм виждал някое обикновено селско момче — по всяка вероятност точно като това, като младия Търнър — да пристигне в Лондон и още със стъпването си на улиците му да се забърка с безделниците. А скоро след това да изостави всички религиозни или морални принципи. Но после, когато се върне в един толкова малък и невинен град като Меритън, кой знае какво може да му дойде в ума. Много често съм бил свидетел на случаи, в които някой селски човек става жертва на хитрините, на коварството на лондончани.

Елизабет бе смаяна от думите му:

— Да не би да искате да кажете, сър, че сте чували и други обвинения, подобно на отправеното към леля ми? И, моля ви, кажете ми какви са последиците.

— За два случая зная със сигурност. Единият в Дорсет и другият близо до самия Хардуик Хол. Инцидентните съвсем не бяха по-различни от този, станал с леля ви. Само детайлите са по-други, разбира се. Случаят в Хардуик беше разрешен, но що се отнася до аферата в Дорсет, е… — замълча архитектът замислен. — Мистър Дарси и вашият чичо без съмнение ще намерят най-добрите адвокати в Лондон.

Тонът му изразяваше добронамереност, но Елизабет трепна при тези думи:

— Искате да кажете, че поне в единия случай обвиняемият е платил с живота си.

— Успокойте се, мисис Дарси — заговори той бързо. — Вашият съпруг, уверен съм, че е така, никога не ще позволи такава несправедливост в рода Дарси.

Елизабет би трябвало да се зарадва на казаното от Лий-Купър, но все още не успяваше. От случаите, чрез които той се постара да я утеши, както можа, се оказа, че още една жертва като леля й бе хвърлена в затвора. И все пак неговите наблюдения за престъпления, приписвани на невинни хора, не можеха да не предизвикат интереса й. Значи тогава нейната леля не е сама в нещастието си. Тя е още една поредна жертва. Елизабет нямаше ни най-малка представа от подобни неща, а и повечето от съседите им с голям житейски опит не подозираха, че подобни нередности са широко разпространени. И мистър Лий-Купър бе този млад мъж без никакви претенции, който й отвори очите. Въпреки тревогата си, мисис Дарси го оцени по достойнство.

— Всичко, което ми казахте, може да е от изключително значение — заговори тя, решила веднага, че с такъв събеседник не е необходимо да робува на формалностите. — Трябва незабавно да го съобщя на мистър Дарси. Моля ви, да ме извините.

Но тъкмо когато ставаше, в стаята се втурна Джорджиана. Страните й бяха пламнали. Без дори да е успяла да хвърли и поглед към снаха си, тя развълнувана и на един дъх изсипа поток от думи:

— Скъпа Елизабет, можеш ли да ме освободиш за две седмици? Тази сутрин аз размишлявах над предложението на леля ми да посетя Розингс и реших, че ще бъде явно невъзпитание да откажа любезната й покана. Разбира се, скъпа сестро, ако моята помощ ти е абсолютно необходима през това време, тогава нищо не би могло да ме откъсне от теб. Но бих отишла, ако можеш да се справиш без мен. Кент е така прекрасен през пролетта. Скъпа Елизабет, моля те, кажи, че мога да замина.

Елизабет не бе сляпа за погледите между младата й зълва и елегантния капитан Хейууд, преди последното му заминаване. Сега, виждайки ентусиазма на Джорджиана, тя се питаше дали някаква особена прелест на Розингс или красотата на Кент поражда желанието и на двамата да се възползват от поканата на лейди Катрин, или причината се криеше в компанията, която очаква там младото момиче. Развеселена въпреки всичко, мисис Дарси погледна към новия си приятел. Но Джеймс Лий-Купър бе съсредоточил вниманието си върху изработката на камината. По наполовина извърнатото му лице се четеше явно недоволство.