— Къде може да бъде Франк Мидълтън? — недоволстваше шумно Кити, като извиваше глава във всички посоки. — Той ми обеща, че съвсем сигурно ще пристигне рано, ако се върне от играта на кегли. Това не е ли мис Ан де Бърг? Гледай ти! Колко е бледа. Само си помислете, мамо, какво ли щеше да ви е, ако някоя от вашите дъщери изглеждаше като нея?
— Мис де Бърг може да си позволи този постен вид — отговори майка й. — Но ти, Кити и особено ти, Мери, трябва добре да запомните, че такива чудачества са извън възможностите на вашия беден баща. Ако ние бяхме толкова богати, колкото и семейство де Бърг, можехте да си изглеждате толкова зле, колкото ви харесва. Но, вижте, капитан Хейууд идва насам.
Освободен от мис Бингли, капитанът побърза да поднесе почитанията си на компанията. Веднага, щом поздравленията приключиха, той се обърна направо към Джорджиана:
— Надявам се, че напълно сте се оправили след вчерашното неразположение, мис Дарси?
— Доста по-добре съм, благодаря ви — отговори тя, но с раздразнение усети, че докато произнесе и няколко думи, страните й се покриха с гъста руменина (това трябваше да е от неговия нежен настоятелен поглед).
— Достатъчно добре ли се чувствате, за да ми дарите следващия танц? — настоя капитанът.
Джорджиана се съгласи; не беше ли точно дансингът мястото, на което тя бе решила да прецени чувствата си… И така с усмивка тя се остави кавалерът да я поведе под звуците на музиката.
Освободена засега от задълженията си към своята млада приятелка, Елизабет можеше сега да се посвети на приятното задължение да поднесе почитанията си на лейди Катрин и сър Джефри, които разговаряха с мистър и мисис Бингли.
— Мистър Дарси съжалява, че не може да присъства на бала — заговори тя, — но той трябваше да придружи баща ми до Лондон по спешна работа.
Лейди Катрин призна, че наистина е подочула нещо за това и добави:
— Изглежда вместо с неговото присъствие тази вечер ще трябва да се задоволим само с присъствието на вашата майка и на роднините ви от Брайтън. Не е ли майка ви онази, която се приближава?
Мисис Бенет се присъедини към групата и веднага насочи вниманието си към сър Джефри:
— Вашето прибързано заминаване от Пембърли, сър Джефри, съвсем не ми остави възможност да поднеса почитанията си на човек от вашата значимост — оплака се тя. — Мистър Бенет изрично ми поръча да го направя вместо него тази вечер — по този начин тя се опитваше да убеди сама себе си, че наистина има такава заръка. После се обърна към лейди Катрин: — Не е ли очарователна тази къща, скъпа госпожо? Моята дъщеря Джейн със сигурност може да съперничи на сестра си, която е една от най-добрите стопанки в Дарбишър. В действителност, няма да е прехвалено да кажа, че аз също имам репутацията на добра домакиня, която може да подреди трапеза по всякакъв повод.
Сър Джефри не каза нищо. Неговото мълчание по-скоро зарадва мисис Бенет, то й се стори най-подходящо за високото му положение. Но на Елизабет то не можеше да причини нищо друго, освен болка.
— Моята майка — намеси се Джейн, виждайки смущението на сестра си, — е наистина прочута домакиня в Хардфордшър и всички умения, на които сестра ми или аз можем да се радваме в това отношение, трябва да отдадем на нейните уроци.
Точно тогава Лидия, която междувременно се забавляваше като се кикотеше с Кити за някакви безсмислени неща, счете за необходимо да се присъедини към тях. Когато на нея й минеше нещо през главата, съвсем естествено се спускаше да го осъществи без да се бави — щастливо освободена от предразсъдъците, приети във висшето общество, преди да се предприеме нещо, първо да се размисли. Затова сега сметна за напълно ненужно да чака, докато я повикат.
— Лейди Катрин — нададе възглас тя, веднага след като бе представена и преди изумената лейди да успее да си отвори устата. — Ние с вас се виждаме сега за първи път, но вие познавате, разбира се, от много отдавна моя съпруг, тъй като сте го виждали често в скъпия Пембърли — и на мига, прекъсвайки сама себе си, се обърна към майка си със смях: — О, мамо, би ли могъл онзи да бъде Франк Мидълтън? Онова дългуресто плашило, което хей сега влезе? Ама къде гледа Кити? Той сто на сто е слабоумен. А богат ли е за сметка на това?
Сър Джефри бе смаян от подобна липса на възпитание. Джейн бе извърнала глава от унижение. На Елизабет се падаше задачата да възстанови хармонията — така, както умееше.
— Чувала съм, че мисис Мидълтън е много добра жена — намеси се тя бързо, поглеждайки многозначително по-малката си сестра. И веднага заговори вежливо лейди Катрин: — Не е ли нейната по-голяма дъщеря Луси голяма приятелка на мис Ан де Бърг?
Читать дальше