Джулия Барет - Дързост

Мисис Бингли, както и сестра й Елизабет, се чувстваше все по-неуютно от факта, че семейните им неволи са на показ пред непознати. Капитан Хейууд и Джорджиана бяха напълно погълнати от разговора си и нищо не чуваха. Но Каролайн Бингли, домакинята добре познаваше това нейно състояние, бе по-доволна, отколкото даваше вид. Разговорът трябваше да бъде прекъснат отведнъж.

— Харесали ви вашата разходка тази сутрин, мис Бингли? — привлече тя вниманието й. — Открихте ли, както бяхте решили, своята пътека към селото?

Мис Бингли, макар да не желаеше да изостави такава интересна тема като нещастието на семейство Бенет, все пак съзря във въпроса възможност да откъсне капитан Хейууд, нещо което съвсем не беше за пренебрегване.

— Само до Друсбъри Фарм — отговори тя. В същия миг забеляза лейтенант Уикъм, застанал наблизо и се обърна към него: — Елате, лейтенант, нека ви покажа нещо от прозореца — хвана го тя подръка и го поведе към другия край на стаята, където капитан Хейууд и мис Дарси бяха седнали на разговор.

— Скъпа моя Джорджиана — отправи се тя веднага към нея, — много се надявам да сте се възстановили вече след вашето неразположение. Не ни се случва да виждаме вас така болнава. Но заслужавате похвала, попаднали сте на внимателен компаньон. Капитанът наистина проведе ефикасно лечение. Ако не друго, то поне си възвърнахте свежия вид.

Мис Дарси, удивена от тона й, само се усмихна и обърна очи отново към капитана, за да предложи по-подходяща тема за разговор. По този начин обаче предизвика друг, още по-неприятен ефект, тъй като милият й поглед подтикна лейтенант Уикъм да поднови опитите си за разговор:

— Аз отдавна познавам чудния цвят на лицето на мис Дарси — отбеляза той многозначително. — Както и останалите й чарове. Ние винаги сме били добри приятели. Не е ли така, Джорджиана?

Джорджиана отново бе сразена и не знаеше какво да отговори. Трябваше ли да бъде подложена и на това нагло фамилиарничене? Но капитан Хейууд, виждайки нейното огорчение, се изправи веднага и се обърна към капитана със суров тон:

— Вие ставате нахален, сър — после погледна Джорджиана: — Вашата снаха е права, тук наистина е задушно. Да се разходим ли навън?

Така той поведе навън Джорджиана, която се уплаши още повече, тъй като я осени идеята, че капитан Хейууд изглежда бе завладял не само вниманието, но и сърцето й.

Във времето, когато мистър Дарси и неговият тъст се готвеха да отпътуват за Лондон, за да се посъветват с неговия адвокат, Чарлз Бингли си припомни своето обещание да даде бал в Пелам.

— Колко жалко ще бъде, мила Джейн — обясняваше той на съпругата си, — да излъжа очакванията на твоите и на моите сестри, които разчитат на думата ми. Имайки предвид нещастието на вашето семейство, сега може и да не е най-подходящото време за бал, но честно казано, не мога да им откажа такова удоволствие, особено когато присъствието на Лидия оформя цялата ни компания. Какво мислиш, скъпа, за тази идея?

Джейн Бингли, макар и да знаеше добре, че апетитът на майка й за забавления е намалял, все пак не виждаше нищо лошо в замисъла на любезния си съпруг, щом той намираше за уместно организирането на бал.

— Няма да нанесе вреда на никого — прие и тя идеята. — И колко щастливи ще направи Кити и Мери! Скъпи мистър Бингли, колко сте проницателен. Остава да вземем одобрението на мисис Бенет.

За целта при нея бяха изпратени Кити и Мери, удостоени с пълната симпатия на печалната им майка. Времето, което са избрали е крайно неблагоприятно за танци. Настроението в семейството е прекалено мрачно за веселба. А с колко натежали сърца те трябваше да признаят своето съжаление от факта, че ще изпуснат възможностите да се запознаят с много млади мъже, подходящи за женитба, живеещи в Дарбишър. А добрите моменти винаги идват, когато най-малко можеш да се възползваш от тях. За мисис Бенет това бе достатъчно. Тя стана от мястото си и се разпореди подготовката за бала да започне незабавно.

— Моите бедни момиченца — простена тя, — майка ви е потънала в мъка, а вашето бъдеще е все още неизвестно. Как мога да ви се противопоставя? Опасявам се, че няма друг изход: аз трябва да отстъпя пред любезното предложение на Бингли.

Така разрешение за бала бе получено, а за смелостта си тази лейди получи бурни одобрения. Дори мис Бингли счете за уместно да поразсъждава по въпроса:

— Бал? — запита тя разпаления си брат. — А ще бъде ли той онзи празник, който да повдигне духа ни? Що се отнася до съседите, нека да го осъждат, колкото си щат. Аз например ненавиждам клюките и няма да обърна внимание на нито една.