Джулия Барет - Дързост

Джорджиана не отговори, дори отвърна лицето си от Кити, която бе особено настоятелна:

— О, хайде, мис Дарси, можете да ни се доверите. Та не сме ли ние в края на краищата почти сестри?

Джорджиана промърмори нещо неразбираемо, но дори и думите да бяха ясно изречени, в нейния тон имаше нещо, което накара дори Кити да замълчи.

Те продължиха да се разхождат из парка, вече всяка заета със собствените си мисли, докато стигнаха до ъгъла. Там бяха изненадани от внезапната поява на Каролайн Бингли в компанията не на някой друг, а на самия капитан Томас Хейууд.

Двамата бяха потънали в разговор, стояха близко един до друг и се смееха не нещо. Но веднага, щом разпознаха останалите, замлъкнаха и капитан Хейууд се спусна незабавно да ги приветства.

— Какво невероятно щастие е — започна той с приповдигнат тон, — да срещнеш такава очарователна група. Не е ли така, мис Бингли? — обърна се той към дамата до себе си и наблегна на последните си думи. После веднага се обърна към мис Дарси въодушевено: — Мис Бингли любезно удържа на обещанието си да ми покаже красотите наоколо. Каква меланхолия пробуди вашият Дарбишър в сърцето ми. Пещерите призовават най-сладостните скърби, докато разрушените къщи край поляната умоляват, призовават към самота, на която трудно мога да устоя. Но, мис Дарси, мога да гарантирам, че вие познавате всяко скрито чаровно местенце и кътче, тъй като сте имали щастието да израснете тук, в Дарбишър.

Джорджиана бе развълнувана. Ако наистина равнодушието, което тя демонстрираше към този млад мъж, бе истинската мярка за нейните чувства, можеше само да се учудва на раздразнението си, че го вижда в такъв приятелски разговор с друга. А и капитанът, макар и приветлив, бе видимо смутен. Виждайки това, Джорджиана скоро можа да убеди сама себе си, че каквато и притеснение да изпитва тя, причината бе повече в него, отколкото в нея. Тя със сигурност нямаше намерение още веднъж да обикне някого, затова и нямаше причини за ревност. И след няколко мига мълчание Джорджиана вече можеше да отговори и да бъде в тон с непринудения приятелски разговор:

— Не мога да се похваля, че познавам района, имам само бегло впечатление — отговори тя почти без да се изчерви. — Опасявам се, че моите познания за красивите места в Пелам Хол, са съвсем оскъдни.

Мис Бингли, която до този момент не виждаше какво може да каже, сега намери удобен случай да се намеси:

— Аз зная, че мис Дарси предпочита света на своите книги и при тази обновена библиотека в Пембърли на нейно разположение, предполагам, че рядко намира време за несериозни удоволствия. Не е ли така, скъпа Джорджиана?

— Вие ме ласкаете, мис Бингли — отговори тя. — Де да беше истина. Аз обичам много моите сутрешни разходки и блуждая из парка. Едва ли мога да кажа, че моите занимания с книгите са много сериозни. Признавам, аз чета повече за удоволствие, отколкото за да се обучавам.

— И все пак — настоя мис Бингли с усмивка, — вие прекарвате доста часове над своите книги. Поради което ние, останалите, трябва да ви възприемаме като ученичка.

Мери не може повече да се сдържа:

— Сериозното обучение е съвсем различно нещо, от онова, за което вие говорите. Само четенето не дава представа за решимостта на човек да се отдаде на учебните занимания; това може да проличи единствено, ако тя ангажира вниманието си, мисловната си дейност така, че те да се отразят на зрението й. Аз, например, съм свикнала вече да ангажирам цялата си интелектуална енергия, когато чета и, както можете да забележите, моите очи са пострадали доста. Никой със здрави очи не може искрено да претендира, че учи.

Тъй като групата не можеше да добави нищо по този въпрос, всички се върнаха обратно в Пелам Хол. Мис Бингли вървеше подръка с капитан Хейууд, но когато пресякоха моста над реката, той се изхитри да се освободи и закрачи до Джорджиана.

— Каква приятна изненада да намеря вас тук — заговори той тихо. — Ако знаех, че ще стане така, колко по-леко щеше да ми е на сърцето, когато идвах сутринта насам.

Джорджиана, въпреки решението си, усети сърцето си неспокойно от тона му. Но се постара да не се издаде, още повече, че той изглеждаше в много сърдечни отношения с мис Бингли.

— Наистина ли? — прие тя хладно думите му. — А до преди миг се забавлявахте удивително добре.

— О, мис Дарси — запротестира той с въздишка, — само ако знаехте какво истинско притеснение се крие зад видимата лекота на моето общуване. В действителност много светски прояви ме изпълват с тревога. Но един мъж като мен, особено ако често е попадал в непозната компания, не може да си позволи лукса да бъде необщителен. Моето поведение може би говори точно обратното, но повярвайте ми, по природа съм така трудно приспособим към удоволствията на светския живот, че… Но мисля, че говорих прекалено много.