Джулия Барет - Дързост

Джорджиана бе смаяна. Че капитан Хейууд може да цитира Байрон, за нея бе и удоволствие, и нещо съвсем в реда на нещата, докато този млад мъж й препоръчваше да прочете творбите на един всеизвестен женкар… и на всичкото отгоре го правеше с вид на човек, нравещ благодеяние!

— Като че ли вие самият, сър, сте чели доста — мис Дарси отклони разговора от скандалната особа. — Би трябвало да се учудвам на широтата на вашата ерудиция. Да не би случайно през времето на младостта си да сте имали достъп до някоя голяма библиотека?

Мистър Лий-Купър се отдръпна рязко:

— Няма нищо, което да може да ви порази. Моят баща, макар и доста уважаван, далеч не беше богат. И все пак той обичаше книгите, както всеки човек и се постара да ми предаде своята страст към тях. Аз, мис Дарси, не съм получил образованието си под изрисуваните тавани на библиотеката в Пембърли, но що се отнася до това какво и как да чета, тук вече не е имало никакви пропуски в просвещението ми — след което взе обемистия том с плановете, който бе извадил преди миг и се отправи с поривиста стъпка към вратата.

Джорджиана се обърка. Изглежда думите й силно го бяха наскърбили; тонът и жестовете му издаваха това. А само мигове преди това бе приемал забележките й — било любезно, било с открита насмешка. Тя нямаше предвид нищо повече от нежен укор към неговата прекалена самоувереност и сигурност в пълното превъзходство при тълкуването на всяка тема от техните разговори. Сега обаче, когато го разстрои, Джорджиана изпита срам от своята гордост. Не беше само срам; още докато говореше, тя чу в собствения си глас ужасната интонация на леля й Катрин де Бърг, която се появяваше винаги, в отношението й към по — нископоставените в обществото от тях. Тази интонация наистина бе нетърпима и за нея самата.

— Мистър Лий-Купър — заговори момичето смутено, — моля ви, не ме разбирайте криво. Аз… аз просто се поддадох на любопитството си. Не исках да ви оскърбя. Но ви познавам само като архитект, а когато чувам да говорите с такава вещина върху широк кръг от теми, не мога да не се озадачавам. Моля ви, нека да излезем заедно, тъй като закъснях за срещата с наскоро пристигналото семейство на моята обична снаха. Пътували са от Хардфордшър.

Лий-Купър, който бе успял да си възвърне хладнокръвието, нямаше друг избор и се съгласи да я изпрати до голямата зала. Двамата се спуснаха по дъбовото стълбище и прекосиха площадката почти безмълвно. Тази тишина би се загнездила упорито между тях по целия дълъг северен коридор, ако младият мъж можеше да я понесе. Но тъй като единствено неговата словоохотливост оборваше по сила добрия му нрав, той не издържа на мълчанието. Този път предложи тема, която според неговата гледна точка бе напълно безопасна: идеалната конструкция на параклиса в Пембърли, чудесното благоразумно решение да докарат местен алабастър за олтара, фината изработка на вратата от резбована липа. А Джорджиана, от своя страна, улавяйки подобреното настроение на Лий-Купър, го възнагради с най-възхитителната женска реакция като го изслуша със съсредоточено внимание.

Двамата продължиха така, докато пристигнаха в другото крило на къщата, където се натъкнаха на Дарси и сър Джефри, тъкмо когато те излизаха от гостната. Когато ги наближи, Джорджиана видя, че и брат й, и кръстникът й имаха угрижен вид. Това я разтревожи:

— Скъпи чичо — възкликна момичето, — вие не можете да тръгнете преди дори да съм ви поздравила. Какво е станало? — обърна се тя към брат си с надеждата да получи от него обяснение за недоволството на по-възрастния мъж.

Но пръв заговори сър Джефри:

— Дете мое, не се притеснявай. Имах нещастието да се отбия, за да се запозная с новите роднини на брат ти в най-неподходящия момент — и приковал очи в нея, продължи възбудено: — Бъди предпазлива, Джорджиана, внимавай в избора си на съпруг. Кандидатът, който не отговаря на твоето положение, може само да ти донесе нещастие и в крайна сметка — позор.

— Трябва да ви помоля най-настойчиво, уважаеми сър — прекъсна го Дарси ужасен, — да не ни напускате в такова състояние. Имайте само предвид, че никой от нас не е предпазен от несправедливи обвинения, без значение колко безпогрешен може да се струва на самите нас собственият ни живот. Не бихме могли да избегнем клеветата нито аз, нито дори вие.

Никога досега Джорджиана не бе виждала брат си и техния стар приятел да разговарят така ожесточено. Никога досега не бе виждала сър Джефри така неумолимо суров, обноските му — надменни, нито пък брат си в негово присъствие — до такава степен объркан. Каква ли би могла да бъде причината?