Джулия Барет - Дързост

Мистър Бенет и Елизабет се спогледаха покрусени, по още преди някой да успее да реагира, мистър Дарси отговори:

— Точно в такъв момент, скъпа мисис Бенет, едно обикновено развлечение сред природата е добре дошло за нас, човек би казал дори необходимо, за да ни разсее. И заради самото особено удоволствие, разбира се. Сър, аз си спомням много добре един превъзходен риболов във вашия Хардфордшър. Не си ли спомняте, Бингли?

Но мисис Бенет не можеше да бъде спряна. И тъй като изпитваше особено благоговение към Дарси, за да се противопоставя на него, тя изсипа гнева си върху последния, който си навлече нейната неприязън:

— Аз съм разочарована от вас, мистър Бингли. Да си бърборите с мистър Бенет за риболов в такъв момент. Мистър Бенет, как можете да ме ядосвате така? Моята собствена сестра гние в затвора, а името на семейство ни е съсипано. Нямате ли милост към бедните ми нерви? Моята собствена сестра е обвинена в кражба!

Елизабет извърна глава ужасена. Какво щеше да си помисли сър Джефри? Струваше й се, че нетактичното поведение на майка й никога не бе достигало до подобна нетърпимост; дотолкова, че да извади на показ по такъв начин позора на семейството им! Когато най-после се осмели отново да погледне колебливо техния гостенин, онова, което бе изписано на лицето му, надмина всичките й ужасяващи очаквания.

— Виждам — заговори сър Джефри хладно, — че моето посещение е в най-неподходящия момент. Моля да ме извините, задето се намесих в семейните ви дела, които най-добре би било да останат само между вас, и колкото е възможно да се справите с тях. Ще ви оставя незабавно — и след като се поклони, той напусна стаята.

Джорджиана не знаеше нищо за събитията, които се развиваха в другия край на къщата. Библиотеката на Пембърли бе доста отдалечена от останалите помещения, разположена там с оглед на спокойствието. Стаята бе тиха, огънят гореше ярко, а Джорджиана бе дошла преди няколко часа, за да се потопи в онзи упойващ свят на размислите, до който можеше да се достигне само след като всички насъщни потребности на тялото бяха напълно забравени. Момичето толкова бе погълнато от стиховете на Скот, че пропусна пристигането на гостите от Пелам. Това не беше необичайно за нея: тя отдавна се беше научила да изпитва удоволствие от усамотяването, като го населяваше с герои от страниците на книгите. За младите госпожици не беше модно да проявяват усърдие в познанията. Самата лейди Катрин неведнъж бе предупреждавала Джорджиана за опасността да пренесе в салонните разговори литературните си увлечения. Но истината бе, че мис Дарси едва ли знаеше по-приятни утрини от онези, прекарани в тихата, уютна стая, със стиховете на нейните любими поети. Тя се стресна, когато тежката махагонова врата изскърца, чуха се стъпки, някой влезе в библиотеката и предизвика уплашения вик на момичето. Беше Джеймс Лий-Купър.

— Изглежда винаги ви безпокоя, мис Дарси — заговори архитектът. — Уверявам ви, не бих искал да е така. Дойдох единствено, за да направя справка за някои отдавнашни планове на параклиса, които вашият брат ми показа, щом започнах работата си тук. И ви обещавам, че няма да ви безпокоя и миг по-дълго от необходимото.

Изненадата предизвика у Джорджиана също така приветлива реакция:

— По-скоро аз трябва да ви се извиня — отговори тя, преди още да успее да се съвземе. — „Мармион“ така прикова вниманието ми, че нямах представа къде са намирам.

Той се приближи към нея и се наведе над масата с усмивка:

— Такова влияние ли имат върху вас стиховете на Скот? Подобна чувствителност говори за романтична натура. Лично аз признавам, че той е чудесен, но повече предпочитам да прекарвам свободното си време в четене на стихове от неговия сънародник Бърнс. Познавате ли неговите творби?

— Поетът Бърнс! — каза Джорджиана и страните й поруменяха. — Не мисля, че брат ми ще допусне в нашата библиотека творби от този човек, тъй като той има непристойна репутация.

— Прецизността на мистър Дарси му прави чест — отговори веднага архитектът. — И все пак бих изтъкнал и едно друго съображение: може да се каже, че мъжката поезия не бива да бъде подлагана на същата цензура, както мъжкият характер, а също така истинският гений се крие в поезията — и вече запален от темата, той добави: — Тази гениалност, обаче, не може да се крие единствено в любовните му стихове. Да бяхте опитали да прочетете повече от значителните му творби, например „Човекът е човек“? Обзалагам се, че когато го направите, ще се развълнувате. Щом като толкова се възхищавате от Скот, мис Дарси, Бърнс направо ще ви разтърси.