Джулия Барет - Дързост

Заета с тези мисли, Елизабет изведнъж се сепна от почукването на прислужника, който донесе вестта, че сър Джефри Портланд е във фоайето и би желал да им поднесе почитанията си. Нейната втора, вдъхваща й страх среща със сър Джефри, още не бе се състояла. Дарси убеждаваше съпругата си, че отлагането се дължи единствено на болестта на кръстника му и на неговите допълнителните грижи по Денби Парк. Колкото повече се отлагаше срещата обаче, толкова повече растяха страховете на Елизабет. И ето, че сега той беше тук и то в момент, когато тя най-малко изпитваше задоволство от появата му, защото се налагаше многоуважаваният джентълмен да види семейството й в съвършено неподходящ момент!

Мисис Дарси погледна към съпруга си, но не можа да срещне очите му; изминаха няколко мига, докато тя волю-неволю нареди на прислужника да доведе посетителя при тях.

Сър Джефри влезе в гостната — фигура с такава елегантна стойка и маниери на джентълмен, че събралата се група незабавно се умълча. Дори мисис Бенет и по-малките й дъщери се усмириха. Сър Джефри бе излязъл рано тази сутрин, за да се заеме със задълженията си по имението му и изглеждаше освежен, дори напълно възстановен. Всъщност той бе избрал точно тази сутрин за посещението си в Пембърли, тъй като най-вече искаше да се запознае колкото се може по-скоро с неотдавна пристигналите и така одумвани в областта родители на мисис Дарси. Той поздрави присъстващите с цялата изисканост, на която, като човек от неговото положение, бе добре обучен от дете — а именно да се държи безукорно вежливо с хора, които са на по-ниско стъпало в обществото от него.

— Много съжалявам, мисис Дарси — заговори той почти веднага с влизането си, — за неподходящото време, в което идвам да поднеса почитанията си, без да ви предизвестя. Както със сигурност ви е казал моят кръщелник, за съжаление не бях добре със здравето през последните няколко дни, но вече съм достатъчно излекуван, за да излизам от дома — след което се обърна към мистър и мисис Бенет: — И виждам, мадам, сър, че съм дошъл да ви приветствам с добре дошли в Дарбишър в най-щастливия за вас час. Сигурен съм, че сте се настанили удобно в Пелам Хол. Една от онези модерни къщи, от които някой може да се оплаче, че им липсва великолепието на старите, но те често имат предимството да не са в зависимост от времето.

— Вие сте съвършено прав, сър Джефри — възкликна Елизабет. — И в Пембърли ни е много добре известно, че съседите ни завиждат заради тягата на нашите комини.

Сър Джефри кимна леко в знак на съгласие:

— Тягата в Пембърли е силна, но вие сте много добре и по отношение пропорциите на стаите. Заради тези предимства охотно не обръщаме внимание на някои неудобства. Но едва ли има нужда да обучавам една мисис Дарси как да оценява красивото. На човек му стига и един поглед из Пембърли, за да види това.

Елизабет бе малко окуражена. Не можеше да става и дума сър Джефри да се надсмива. А фактът, че той одобряваше нейната гледна точка, говореше добре за неговия собствен вкус. Значи имаше все още надежда техните отношения да бъдат приятелски.

— Наистина, сър Джефри, вашето посещение е съвсем навреме — каза Дарси, — макар и да не го свързвам с причините, които вие изтъкнахте. Тъкмо обсъждахме един въпрос, който има отношение към семейството и това, че ни навестихте е още по-добре.

Дарси познаваше мъдростта на кръстника си при разрешаването на мирските дела и на драго сърце би приел съвета на сър Джефри за инцидента. Все пак не можеше да каже нищо без разрешението на мистър Бенет. Но мистър Бенет, уловил погледа му, само поклати глава в знак на отрицание и насочи разговора към друга тема:

— Добре дошли наистина, сър Джефри — поздрави той новодошлия гост искрено. — Благодаря ви, в Пелам ни настаниха, както предполагате, чудесно. А в Пембърли аз очаквам, предвкусвам, че през следващите дни ще се порадвам на хубав риболов. Вие самият запален ли сте по риболова?

Сър Джефри не заподозря нищо и с удоволствие предложи собственото си езеро в Денби Парк, там мистър Бенет би могъл да хвърля въдица където му душа иска. Всичко все още можеше да се приеме като шега и любезност, ако мисис Бенет не се беше намесила:

— Скъпи, сър Джефри, вашето езеро, не ще и дума, с прочуто в цялата област, както и вашето набито око за добрата риба. Ами аз дори съм чувала, че няма по-вкусна риба в цялата област от рибата в езерото на Денби Парк. Нито по-едра, нито по-пъстроцветна, но що се отнася до вас, мистър Бенет, не мога да разбера какво сте си наумили. Да говорите за удоволствия, когато семейството ни е в такава беда!