Джулия Барет - Дързост

— Боже милостиви — извика тя, вече съвсем изплашена, — настоявам да ми кажете незабавно за какво става дума. Кой е бил обвинен? Какъв е този позор? Скъпи чичо, защо сте така навъсен?

Вместо отговор, двамата мъже се спогледаха. Дарси хвърли поглед и към Лий-Купър, а архитектът си спомни на мига, че има някаква недовършена работа в цветната градина с лехи на фигури и остави тримата, след като се сбогува по възможно най-бързия и любезен начин.

— Няма никакъв смисъл, Джорджиана — заговори Дарси щом Лий-Купър се отдалечи, — да крием от теб лошите новини, които донесе семейство Бенет от Хардфордшър — след което обясни набързо, с приглушен глас какво се бе случило. — И се страхувам — каза накрая той, поклащайки отчаяно глава, — че какъвто и да бъде изходът от този случай… и макар да вярвам, че мисис Филипс е невинна… той само ще развърже езиците на съседите за омразните брътвежи, които ще причинят страдание на Елизабет. От нас зависи, скъпа Джорджиана, да я утешим в бедата.

— О, бедната ми снаха — проплака Джорджиана. — Какво ли изпитва? Аз съм наистина огорчена заради нея. Но, кажи ми, братко, какво може да се направи, за да се поправи това положение. Трябва незабавно да предприемем нещо!

Гневът на сър Джефри нарастваше с всяка тяхна дума, докато в един миг се видя принуден да се намеси:

— Точно обратното, скъпи деца — прекъсна ги пренебрежителният му тон, — ние трябва да стоим доколкото можем настрана от този източник на скандали. Хенри, твоята леля Катрин те предупреждаваше за неизбежните беди след като се свързваш със семейство, което никак не подхожда на твоето. И както виждаш, ето какво се получава накрая! Такова незачитане на традицията и благоприличието не могат да не доведат до ужасни последствия. Джорджиана, като твой любящ кръстник се налага да изисквам от тебе заради собственото ти бъдеще да обърнеш внимание на този тревожен случай и да се поучиш от него.

Веднага, след като изрече последните думи, джентълменът се обърна и си тръгна с припряна крачка.

Споменът за нейното собствено злополучно преживяване преди време — почти катастрофалното й увлечение по безпринципния капитан Уикъм — и мъката, която този инцидент причини на брат й, не изоставяше Джорджиана. Покрай последните нещастия на Елизабет този почти неувяхнал спомен изскочи като жив в съзнанието на Джорджиана. Начинът, по който сър Джефри напусна Пембърли, доста я разтревожи. Откритата неприязън на нейния кръстник към затрудненията на семейство Бенет, неговото сурово държание, рязкото му сбогуване я изпълниха както с недоумение, така и с тревога. Тя добре знаеше, че брат й държи в тайна нейната юношеска неблагоразумна постъпка дори и от този най-добър приятел. Ако сър Джефри можеше да допусне за отчаяното бягство, за което тя сама си беше виновна, с какви ли очи би гледал нея?

Посещението на мистър и мисис Бенет в Пембърли и внезапната бъркотия, причинена от новината, която те донесоха, оставяше малка възможност за разговор насаме между нея и Елизабет в следващите няколко дни. След това двете заминаха за Пелам, за да върнат посещението. Дарси, който трябваше да ги придружава, в последния момент помоли да го извинят, тъй като имаше неотложна работа, свързана с Пембърли и двете дами въздъхнаха с облекчение. Джорджиана, заради възможността да поговори насаме с Елизабет, която знаеше това и бе привързана към момичето така нежно, както и съпругът й. А той, от своя страна, колкото и да бе предан към двете, трябваше да остане в гостната и да се заеме със задълженията си в къщата, които точно сега му пречеха да замине. Така че двете тръгнаха напълно удовлетворени.

Пембърли едва се беше изгубил от погледите им, когато Джорджиана подхвана разговора:

— Не зная дали трябва да ти го казвам, мила Елизабет, тъй като ти изглеждаш съвсем непроменена, въпреки случилото се, но ме измъчва съмнението, че веселия ти вид се дължи по-скоро на твое вътрешно решение, отколкото на някаква промяна в нещата. Болно ми е, скъпа сестро, да мисля за бедата, в която се намира твоето семейство. Искрено бих искала да ти помогна, ако смяташ, че мога. Няма ли нищичко, дори и най-дребното, което мога да направя?

Елизабет, макар и да се учуди по каква причина младата лейди си припомня случая, все пак й бе благодарна:

— Единствено като поддържаш духа ми — усмихна се тя. — Това е всичко, което и ти, и аз можем да направим. Мистър Дарси писа вече на моя чичо Филипс и се готви да пътува за Хардфордшър веднага, щом е възможно, оттам — за Лондон, за да се посъветва с адвоката си. Останалото зависи от бъдещето. Не мога да зная какво ще се говори за нас в Дарбишърското общество. Но каквото и да казват съседите, а те го правят и имат готовност да говорят всичко за всички, надявам се, ти и аз да не губим присъствие на духа. Според мнението на твоя кръстник, на когото много разчитах, делото може да се окаже пагубно — след тези думи Елизабет замлъкна, тъй като се обезкуражи.