Джулия Барет - Дързост

Джорджиана усети нейното разколебано душевно състояние и изведнъж се изпъна като струна на мястото си, демонстрирайки цялата гордост и елегантност на фигурата си:

— Не мога да обсъждам мнението и решенията на моя кръстник — реагира тя с възмущение, каквото Елизабет досега не бе виждала в нея. — Но ако трябва да взема отношение относно мнението на нашето общество тук, в Дарбишър, от сърце мога да те уверя, че няма от какво да се страхуваш. Ние, Елизабет, в края на краищата сме точно такива, каквито сме се родили. И ти не трябва да се съмняваш в значимостта на това обстоятелство.

Елизабет сдържа усмивката си. Никога преди не й бяха давали да разбере така ясно разликата между техните възпитания, преминали в различна среда. Нещо повече, онази гордост, която младата госпожица разкриваше сега за първи път, й припомняше ранните им срещи с една друга непреклонна фигура — братът на Джорджиана. Както у него, така и у нея я имаше онази сигурност в поведението, която не можеше да бъде преодоляна и нито един Бенет не бе в състояние да я разколебае с шеговитите си забележки, а и Елизабет имаше намерение да го прави точно сега. Единственият й отговор, при това с напълно сериозен вид, беше следният:

— Ти наистина си мъдра, скъпа моя. Ще държа главата си гордо изправена, знаейки, че мога изцяло да доверя щастието си на доброто име на твоето семейство.

Така двете, развеселени от този словесен двубой, в същия миг съзряха кулата на Пелам Хол пред себе си.

Мисис Бингли ги очакваше на прага, а до нея бяха двете й по-малки сестри, Кити и Мери, за да посрещнат гостенките. Техните приветствия бяха сърдечни и Джейн се зарадва много на мис Дарси, че е пристигнала да посети нейните родители.

— Макар че обстоятелствата през последните дни не са благоприятни за нашето семейство, все пак, вие Джорджиана, сте добре дошла тук винаги. Елизабет, мама и татко те очакват в гостната.

— Добре дошли, добре дошли — провикна се съпругът на Джейн отдалеч, завръщайки се в този момент от конюшните заедно с кучетата. — Мисля, че Кити и Мери изстрадаха достатъчно разговори на сериозни теми за един ден. Джорджиана, на вас се пада милостивата задача да се разходите с тях в градината и да си побъбрите за незначителни неща. Сигурен съм, че поне една от вас трябва да си украсява бонето.

Джорджиана прие предложението без особена охота. В неудържимото си желание да помогне с каквото може на семейство Бенет, тя се беше впуснала в това пътуване към Пелам Хол и виждаше себе си в много по-героична роля от тази да приказва за дреболии с две момичета на нейната възраст. Още повече, че готовността на Кити и Мери я накара да бъде нащрек. Тъй като младите госпожици Бенет в продължение на петнадесет часа не бяха виждали никого, освен своите най-близки роднини, преливаха от щастие, че имат възможност да прекарат известно време в друга компания. Двете сестри се разбъбриха и поведоха Джорджиана из парка.

— О, мис Дарси — обърна се към нея незабавно Кити, — вашият бал бе необикновено хубав! Кълна се, че изобщо не съм спирала да танцувам. Не зная дали ще ми се съберат като цяло и пет минути отдих. Франк Мидълтън накрая заяви, че съвсем съм го изтощила. Господи, сама знаете колко е забавен! Била съм на много балове, мис Дарси — шест или осем, точно не си спомням — и затова мога да кажа с увереност, че вашият беше прекрасен.

Независимо от нежеланието, с което тръгна на тази разходка, Джорджиана бе приятно поласкана, от комплимента. Беше получила поздравления вече от много места, че на нейния бал всички са се забавлявали, но когато чу потвърждение на общото мнение и от такова обикновено момиче, като сестрата на Елизабет, тя изпита истинско задоволство.

— Наистина — позволи си да отговори тя, — аз съм сигурна, че вашето собствено присъствие имаше сърдечен принос за веселото настроение по време на празника. Кити тръсна глава със смях:

— Успехът на всеки един бал зависи преди всичко от настроението на неговите участници. И ако всред тях съм и аз, мис Дарси — гласът й бе развълнуван, — вие не бива да се страхувате, че може да се възцари вяла, безжизнена атмосфера.

Последва мълчание. Джорджиана не знаеше какво да отговори; Мери, която почти нямаше какво да каже по такава маловажна тема като приятелските взаимоотношения между двата пола, вървеше безмълвна. Но Кити не можеше да бъде спряна:

— Кажете ми, мис Дарси, какви са вашите обожатели. При толкова много красиви млади мъже наоколо, вие трябва да имате удивително много ухажори.