Джулия Барет - Дързост

Групата наближаваше алеята за каретите и преди още Джорджиана да успее да се успокои достатъчно, за да отговори на капитана, те видяха една карета да приближава към тях.

— Колко странно — извика Кити и се присъедини към тях, — изведнъж ми се причу гласът на моята сестра Лидия. Ти не чу ли, Мери? Не би могла да бъде тя, нали няма да пристигне преди края на седмицата.

Но когато каретата спря пред дома и от нея излезе самата Лидия, придружена от своя съпруг, лейтенант Джордж Уикъм, Джорджиана се почувства съсипана.

Джорджиана бе ни жива, ни мъртва. Колко неблагоразумно от нейна страна да дойде днес в Пелам Хол! Вече смутена от неочакваната среща с капитан Хейууд и мис Бингли в градината, сега трябваше да бъде подложена на мъчението да се срещне с онзи същия мъж, който бе причината за нейната някогашната глупост и срам!

Страните й пламнаха от гъста руменина; не смееше да вдигне очи, за да не забележи никой пълното й объркване. Не бяха ли й дали в края на краищата всякакви уверения, че сестрата не Елизабет и нейният съпруг няма да пристигнат още няколко дни, а дори и да стане така, той в никакъв случай няма да е там в присъствието на Джорджиана? Сега трябваше да се насилва да бъде учтива, да разменя любезности, да се преструва, че има добри намерения към един истински негодник, който поставяше на изпитание и сетните й сили. Въпреки увереността, че никой от тяхната компания не можеше да знае за предишните им взаимоотношения, нейното раздразнение нарастваше.

Когато Кити и Мери Бенет побързаха към каретата на сестра си, Джорджиана остана почти неподвижна, все още с надеждата да възстанови самообладанието си. Мис Бингли точно обратното — изпита удоволствие от пристигането на последните гости. Присъствието на ползващия се с лоша слава Уикъм заедно с мистър и мисис Бенет непременно щеше да й донесе развлечения, които досега изцяло липсваха в приветливия дом на нейния брат.

— Тук, скъпи капитан Хейууд, ще намерите чудесен прием — извика отдалеч тя. — Сега ние двамата можем да се радваме на изисканите маниери на новото семейство на моя брат, особено на онези от клона в Брайтън, които тъкмо се приближават към вратата.

Но капитан Хейууд, съзирайки бледия тен на мис Дарси, не й обърна внимание. Предложи ръка на Джорджиана и я поведе към къщата.

— Не сте ли добре? — запита той разтревожен. — Трябва да намеря мисис Бингли и мисис Дарси да ви помогнат — избърза напред капитанът.

За Джорджиана нямаше спасение. Макар и бавно, тя наближаваше входа, лейтенантът и съпругата му бяха на няколко крачки от нея и много скоро застанаха лице в лице.

Удоволствието на мисис Уикъм нямаше край:

— О, скъпа моя мис Дарси! — изтръгна се от гърдите й. — Тъй като вие трябва да сте Джорджиана Дарси — толкова много ми напомняте моя зет Дарси. Мога да ви наричам Джорджиана, нали? Ето ни тук три дни по-рано от уговореното. Аз можех да почакам, но мистър Уикъм настоя да тръгнем. Не мога и минута да стоя далеч от Дарбишър, каза ми той. И вие виждате сега, че е бил прав. Тъй като ние пристигнахме, а вие сте дошли да ни поздравите. Хайде, скъпа сестро, подай ми ръката си.

Джорджиана се отдръпна, но словоизлиянието на мисис Уикъм бе само началото на нейните терзания. Предстоеше и друго, този път от самия джентълмен:

— Минаха няколко години, откакто сме се срещали, мис Дарси — прекъсна той съпругата си, като се обърна към Джорджиана с цялата топлота на близък приятел. — И аз мога само да се възхищавам на цъфтежа на една млада дама, която познавам от крехките й детски години. Трябва да ви поздравя от сърце за прекрасната промяна — след което си позволи да обходи с поглед парка и продължи: — Само ако знаехте как жадувах да вдъхна въздуха на моя роден край. Накъдето и да пътувам, кълна се, че все бързам да се върна, човек се справя най-добре в своя край. И освен това — добави той иронично, — има удоволствието да се натъкне на приятели, малко, преди те да са го очаквали.

Джорджиана успя да отговори на поздравите на мисис Уикъм сравнително любезно, но сега напразно се стараеше да намери сили, за да се съвземе и ожесточено да даде отпор на съпруга й. За щастие точно в този момент капитан Хейууд се върна, довел и един от слугите в помощ на Джорджиана.

Поуспокоена, че го вижда, тя се окопити малко и тъкмо се канеше да му представи двойката, когато капитанът я прекъсна рязко:

— Аз имах вече удоволствието да се запозная с този джентълмен. А сега, ако ни извините — поклони се той на мисис Уикъм и грижливо поведе мис Дарси към къщата и към удобствата на гостната стая.