Джулия Барет - Дързост

Лейди Катрин се канеше да смъмри момичето, когато прислужникът, изпратен от сър Джефри, дойде да им предаде, че болките на господаря му са поутихнали и той, с помощта на кръщелника си, след малко ще се появи в гостната. Тези думи оказаха по-благоприятен ефект върху Нейно благородие, която между допълнителните разяснения за чудодейното й лекарство и оплакванията от невежеството на лекарите в Дарбишър съвсем забрави за възмущението си. Наистина, когато сър Джефри, опрян тежко на ръката на Дарси, се показа в гостната, тя напълно бе забравила Джорджиана в оживлението си да разкаже за своята собствена вещина.

— И само като си помисли човек, че единствено с указанията ми към Сали как да използва най-обикновените необходими съставки за лекарството, каквито има във всеки килер, аз можах да постигна това преобразяване. Казвам ви, сър Джефри, вие изглеждате много по-добре, отколкото преди да ви повали подаграта.

Сър Джефри кимна леко в знак на съгласие и благодарност и не даде на Нейно благородие да се усъмни дори и от един негов поглед към кръщелника му, че те двамата скришом са се отървали от лекарството, като са го изсипали във вазата с орхидеи, намираща се на стълбището.

— Скъпа моя Джорджиана — заговори сър Джефри почти веднага след отделеното внимание на благовъзпитаната дама, — колко хубава си израснала, точно като своята майка. Лейди Катрин не сте ли съгласна, че сякаш нашата скъпа Сюзан се е върнала тук?

— Опасявам се, че вашата памет ви подвежда, сър Джефри — отвърна Нейно благородие. — Сюзан, макар и елегантна, за жалост бе ощетена откъм хубава фигура и лицето й нямаше онзи свеж тен, който съответства на добро здраве, докато Джорджиана трябва да се каже, че се радва и на едното, и на другото. Но — добави тя бързо — хубавият вид няма особена цена, когато не е подкрепен от финес и маниери. В това отношение аз забелязах, че моята племенница, за беда, е нехайна.

Дарси, в старанието си да промени насоката на думите й, бе принуден да заговори за времето:

— Погледнете, погледнете — отправи се той бързо към прозореца. — Според мен вече се прояснява. Вероятно, сър, ще можем да поседим навън по-късно.

Но лейди Катрин преследваше своята цел:

— Забелязвам го често — продължи тя мисълта си, — една хубава жена, дори да е аристократка, не може да се надява да спечели одобрение без подобаващо поведение. Всички жени желаят да бъдат харесвани. Джорджиана може и да смята сама себе си за изключение, но не е. Моята племенница би направила добре, ако потърси пример у братовчедка си Ан. Тя е всичко онова, което едно младо момиче би трябвало да бъде: скромно, кротко, покорно. Нито веднъж аз не съм я чувала да говори така непристойно и нахално като твоята сестра, Фицуилям.

Джорджиана запази мълчание.

— Какво говорите, лельо? — реагира Дарси. — Не мога да си представя какво толкова е казала моята сестра, за да ви провокира по този начин, но, уверявам ви, че не е имала нищо лошо наум. Тя просто е още доста млада и понякога не е в добро настроение, а това проличава. Така ли е, Джорджиана? — усмихна се той накрая доброжелателно.

— Настроенията на Ан никога не я подвеждат — отвърна Нейно благородие. — Аз съм я възпитала по-добре. И точно така — изведнъж я осени една идея, — самата Джорджиана все още не безнадеждно изгубена. Изпратете я при мене, когато се върна в Розингс и в рамките на няколко седмици, уверявам ви, тя ще възприеме дисциплината, която лично аз ще й внушавам.

След това примамливо предложение по нататъшните им разговори бяха прекъснати от появата на капитан Хейууд и Ан. Двамата се връщаха всеки от своята разходка и той бе в превъзходно настроение.

— Само погледнете — възкликна той — кого имах щастието да срещна пред самите врати на къщата. Самата мис Ан де Бърг, обвита в наметалото си и бореща се с вятъра. Как се възхищавам на вашата жизненост мис де Бърг — след което, забелязвайки за пръв път присъствието на Дарси и Джорджиана, той незабавно се втурна да ги приветства: — Мистър и мис Дарси са също тук — възкликна той с жар. — И двамата, това наистина е удоволствие за мен. И сър Джефри е в доста по-добро здраве, но това никак не е чудно с такава красива посетителка.

Задоволството на Джорджиана от внезапната поява на капитана бе голямо, много по-голямо, отколкото бе предусещала или по-точно бе искала.

— Грешите, сър — отговори Джорджиана с известно вълнение, — макар че ви благодаря. Трябва да сме благодарни за подобреното здраве на кръстника ни не на моите грижи, а на грижите на брат ми и на нашата леля. Моят собствен принос се състоеше единствено в това да похваля техните умения.