Джулия Барет - Дързост

— Съвсем правилно — съгласи се той с поклон към сестрите и побърза да се качи в двуколката. — Виж, Мъркин, направи каквото е по силите ти. Но най-лошото в цялата тази работа, Лий-Купър — обърна се Дарси този път към младия мъж, — е, че ние двамата с вас все още не сме разменили мисли какво да правим с Южната алея. Разговорът ни беше заплануван за тази сутрин. Няма значение. Продължете, както смятате за необходимо, и ще обсъдим нещата след моето завръщане.

— С най-голямо удоволствие — отговори младият мъж. — Решил съм да посветя следобеда на новата цветна градина с лехи на фигури и на насажденията и алеите около нея. Мис Дарси — обърна се той към младата дама и се поклони — бе така любезна да оцени като добър плана, който й описах вчера сутринта.

— Повярвайте ми, братко — каза мис Дарси, а страните й поруменяха на мига, — виждането на мистър Лий-Купър за Пембърли е вдъхновяващо. Мисля, че никой не може да оспори блестящата му идея — Джорджиана погледна към Купър, — а само да го поздрави за уменията в професията.

Един добър наблюдател, виждайки тази размяна на погледи, би се замислил дали мис Дарси не влага някакво особено значение в последните си думи. Но младите сестри Бенет не обърнаха внимание, а Елизабет бе прекалено ангажирана със съпруга си. Що се отнася до мистър Лий-Купър, той само се усмихна широко и помогна на младата лейди да се качи в кабриолета. Така, след прощаването и след пожеланията сър Джефри да оздравява по-бързо, кабриолетът потегли, набра скорост и заминаването на брата и сестрата Дарси накара останалите да съжаляват, че няма да бъдат заедно.

Мисис Дарси поведе без да се бави гостите към къщата, а двете й по-малки сестри се въртяха край нея и не спираха да приказват докато влязат, когато Мери изостана, а Кити продължи да отправя настойчивите си молби към Елизабет, за да й каже честно какво мисли за нейното ново боне. Мери вървеше бавно след тях, тъй като бе дотолкова възвишена, че точно сега намери за необходимо да се спре пред всеки един от портретите, окачени в дългия коридор и да му отдели внимание.

Скоро след това мистър Лий-Купър помоли да го извинят, защото трябва да се заеме с останалата си сутрешна работа и сестрите Бенет останаха в тесен семеен кръг. Елизабет ги настани удобно в стаите им и се отправи към гостната да ги чака.

Джейн първа отново се присъедини към нея. И двете нямаха търпение да си поговорят насаме за писмата на майка им и затова започнаха без заобикалки.

— Не мога, скъпа Лизи — започна Джейн, — както и да се опитвам, не мога да изхвърля от съзнанието си страха, че посещението на майка ни още тази седмица ще ни донесе и друга новина, освен онази, която споменава. В писмото си тя казва малко. Но все пак ти не си ли също обезпокоена?

— Дълбоко обезпокоена — съгласи се сестра й, макар и с лека усмивка. — И безпокойството ми расте, защото писмото не съдържа видимо никакви оплаквания. Признай си, получавала ли си преди вести от майка ни, в които да са пренебрегнати изцяло оплакванията й било от нейните нерви, било от последните двусмислени шеги на баща ни? Аз намирах нейните пристъпи за нещо поносимо, даже в реда на нещата. Сега точно тяхната липса ме смущава.

— Ах, Лизи, зная, че ще обърнеш всичко отново на смях — каза Джейн. — Но може би този път е твърде рано да се смееш. Имам да ти казвам още нещо и от него може да секне дори твоето желание да се забавляваш.

— О, скъпа Джейн — възкликна Елизабет, — значи напоследък сме били твърде дълго разделени, щом като ме разбираш така погрешно. Не бива да ме смяташ за безчувствена към живота на нашето семейство. Но ти, мила сестро, сигурно би ни позволила малко да се позабавляваме сред тези наши роднини, за да не би да ни опустошат напълно, толкова са много. Знаеш моите чувства към тях, но моля те, не искай от мен да се въздържам от забавленията, които ми осигуряват техните чудати постъпки.

Джейн се усмихна, но трябваше да предаде на сестра си писмото, което бе получила от Лидия предишния ден. Елизабет, след като го прочете внимателно, бе вбесена не толкова от съдържанието, колкото от радостния му тон.

— Непоносимо момиче — извика тя, — как може да се радва наистина! Тя ни най-малко не се е променила за добро! Но какво ли можем да очакваме в компанията на нейния прескъп Уикъм? Нямала търпение да се събере със семейството си! Да не би да е забравила какво се случи между нас? И да говори за скъпия Пембърли с такава фамилиарност! Скъпият Пембърли, наистина!