Джулия Барет - Дързост

— А ето тук — добави Джейн на глас, посочвайки към страноприемницата, край която минаваха в същия миг — е мястото, където нашата Лизи за пръв път е посрещнала мистър Дарси и неговата сестра Джорджиана преди около две години.

Този факт най-после завладя изцяло вниманието на двете млади дами.

— Наистина ли?! — провикна се Кити и се наведе, за да вижда по-добре. — Ама колко хитро е направила сестра ми, че е омаяла мъж като него. И само като си помислиш: Лизи е най-богатата жена в областта! Макар твоят мъж, Джейн, да е по-сговорчив от мистър Дарси, аз си мисля, че една едничка от онези богати дантели на Лизи ще компенсира всеки недостатък на характера. Пък и мистър Дарси е много по-висок. Аз обожавам високите фигури. Франк Мидълтън е доста по-висок от братята си. Скъпата ни Лизи заслужава да бъде поздравена за успеха си. Ти и аз, Мери, отсега нататък трябва да я изучим по-отблизо.

— Лизи, по общо мнение, извърши нещо много добро за себе си — отговори Мери. — Но със същия успех може да се зададе и въпросът: „Доколко му провървя на нейния съпруг?“ Аз мисля, че той нямаше да направи зле, ако беше потърсил другаде съпруга. И то без да напуска Хардфордшър.

— Какво за бога искаш да кажеш? — извика Кити. — Нали не мислиш, че той трябваше да си избере едно от онези момичета на Лукас, вместо нашата Лизи?

— В никакъв случай — отговори Мери. — Но откакто те се ожениха, аз имах възможност да разговарям надълго и нашироко с нашия зет и разбрах какъв изключително образован мъж е той. Колко жалко, че такъв човек е бил примамен единствено с много тънки хитрости да се ожени. И само времето ще докаже, че има срещу себе си партньор с неадекватни на неговите интелектуални възможности. Ако си беше помислил — тук Мери погледна многозначително, — когато правеше своя избор, да прогледне отвъд красотата, за някого, който притежава по-ценни качества от чувството за хумор, колко по-щастлив щеше да бъде той сега!

Тези думи доведоха Джейн и Кити до изумление. Кити понечи да отговори, но Джейн хвърли бърз поглед към нея, за да я прекъсне и заговори настойчиво:

— Погледнете, погледнете надясно от себе си. Високата сграда е същата онази мелница, за която ви разказа мистър Бингли миналата вечер. Започна да става студено, нали? Е, слава богу, поне сме сигурни какви чудесни камини има в Пембърли. Не мислиш ли така, Кити?

Може да се каже, че хармонията в човешките взаимоотношения е в противоречие с числото три. Компания от двама или четирима е нещо по-различно, тъй като в нея се предполага, че има възможност за равновесие. Но когато се образува триъгълник, несъответствието е направо закон. Между сестри тази максима е неумолима: няма значение дали спорът им е краткотраен или продължителен, техните разногласия си остават бурни. Двете от триъгълника, които имат шанс да с споразумеят, ще тържествуват в своето разделение, докато третата, лишена от подкрепа и изоставена, може само да изтърпява поражението си.

И все пак нашите сестри бяха щастливи, когато забелязаха горите на Пембърли. Наближаваше краят на дългото им пътуване. А видът на царствената каменна къща, която се издигаше на фона на гористите хълмове и перспективата скоро да добият по-щастливо число с присъединяването на Елизабет, наистина ги радваше всичките. Дори Кити спря да говори. Кити за три минути забрави да говори без да спира и без да спомене Франк Мидълтън.

Когато преминаха над потока и наближиха входа, можаха да различат пред него група хора, застанали близо до вратата. Виждаха мистър Дарси, погълнат в разговор с управителя на имението Самюел Мъркин; виждаха Джорджиана и Елизабет, а с тях един снажен млад мъж, когото сестрите не познаваха. Двуколката на Пембърли беше приготвена за път и всеки път, когато мистър Дарси понечваше да се отправи към нея, Мъркин го увличаше още повече в разговора. Когато файтонът на Пелам се приближи, всички те обърнаха глави към него.

— Пристигнахте толкова бързо — възкликна Елизабет, след като размениха помежду си най-топли приветствия. — Кръстникът на мистър Дарси е болен, затова сега двамата с Джорджиана се приготвят да го навестят. Ако бяхте пристигнали половин час по-късно, щяхте да ги изпуснете.

— Нямаше да има и половин час, ние трябваше да сме заминали преди двайсет минути, ако Мъркин не ни беше задържал с приказките си.

— Тогава още повече заслужава да бъде похвален — каза Елизабет шеговито. — Но заради неговата загриженост вие ще трябва да потърпите до вечерта преди да се видите с моите сестри.