Джулия Барет - Дързост

— Племеннико — посрещна тя Дарси веднага щом той слезе от каретата. — Пристигнахте навреме, защото болките на сър Джефри са неимоверни. Но не се обезкуражавайте, аз от своя страна донесох от Розингс превъзходно лекарство, прочуто с това, че е облекчило и най-лошите страдания от този род. И сега ни остава само да чакаме ефекта от него. Болестта, за съжаление, е взела неприятен обрат поради предразположението на сър Джефри към нея. Искаше ми се да може да понася болките си с повече изящество. На теб се пада задачата, Дарси, да се погрижиш настроението му да се подобри.

Дарси веднага успокои добрата лейди: той е навестявал сър Джефри и преди при подобни състояния, така че ги познава добре. А сега ще отиде направо в стаята му, докато Джорджиана бъде със своята леля, за да я ободри поне малко.

— Моля ви, мадам — започна Джорджиана, — не се тревожете толкова много. Моят брат, както ви каза, често посещаваше сър Джефри, когато той получаваше продължителни болезнени пристъпи и винаги компанията му бе добре дошла. Също така единствено той бе в състояние да разведри неведнъж настроението на нашия кръстник, докато другите губеха надежда.

— Това е странно — бе учтивият отговор на нейно благородие, — след като самият Дарси няма никакво чувство за хумор. При все това допускам, че неговото собствено лошо настроение може пък да му послужи да се ориентира за настроенията на хората край себе си.

Джорджиана обичаше много леля си и я уважаваше не по-малко. Но в никакъв случай не би допуснала дори тя да критикува така остро нейния брат.

— Каквото и да кажете за моя брат — отговори момичето, — винаги, когато нашият кръстник се разболее, той научава и съвсем скоро се озовава при него. Може тонът му понякога да е взискателен, но бъдете сигурна, че сърцето му е все предано и любящо. А откакто се ожени, държанието му започна да се променя, в него вече се усеща и мекота. Цял Дарбишър говори за това. Учудена съм, че вие не сте го забелязали.

Нейно благородие бе като ужилена:

— Честна дума — извика тя, — такава наглост от едно съвсем младо същество е нещо невиждано. Аз съм изумена и не мога да не си помисля, че ти в последно време си попаднала под влиянието на особено лош пример. Дори и бързината, с която идваш да посетиш своя кръстник, когато той така се нуждае от помощ, не може да извини твоето нахалство. Ето какво се получава, както виждаш. Младите хора почти не се интересуват в наше време от здравето и доброто разположение на духа на своите по-възрастни роднини. Те преследват своята изгода и карат направо през просото. Ти, аз те уверявам, не можеш за бъдеш достатъчно учтива, било с родителите си, било с настойниците си. Аз лично съм възпитала у Ан чувство на изключително синовно задължение, тя може да ми бъде в помощ във всяко отношение и съвсем сигурно е, че ще бъде до мен винаги. Тя е предана дъщеря и ти ще направиш добре, ако започнеш ревностно да й подражаваш.

— Мога да кажа, лельо — отговори веднага Джорджиана, — че именно обичта, а не задължението ме доведоха незабавно тук. Изискването за дълг може да бъде лесно задоволено, но тъй като аз обичам, много нежно сър Джефри, нищо не може да ме задържи днес да не го видя. Можех да дойда и пеша, ако се налагаше. Угодничеството може добре да служи на някого, но аз предпочитам да следвам повика на любящото сърце.

— Внимавайте, млада лейди — отвърна леля й раздразнена. — Вашият тон е ужасно неуважителен, но ви предупреждавам, че той едва ли ще е от полза за вашето бъдеще. Виждала съм много други подобни млади жени, с такъв дълъг език като вашия, които съжаляваха за него в края на самотния си живот.

— Самотата не всява ужас в мен, мадам, уверявам ви.

— Наистина ли, мис? Но, моля ви, как се надявате вие с такива странни идеи да си намерите подходящ съпруг?

— Чуйте, лельо — избухна Джорджиана и стана от стола си малко развълнувана. — Аз нямам никакви подбуди да се стремя към каквато и да била женитба. Когато стана пълнолетна, когато навърша двайсет и една години, ще получа своето наследство. Що се отнася до положението, кое би могло да бъде по-приятно от моето в Пембърли? Нека другите жени търсят възможност да пленят някой изтъкнат мъж, докато аз ще разчитам на моите качества на млада, цветуща, интелигентна жена с положение в обществото! — точно това бе темата, която я вълнуваше повече от една година, затова тя продължи все така разпалено: — Погледнете, скъпа лельо, какво е положението ми. Моят брат непрекъснато попълва библиотеката ни с нови томове. Какви предимства могат да ми осигурят те, ако не ги чета? Имам учител по музика, когото вие самата доведохте от Лондон. Трябва ли да пропилея всичките онези години на обучение като пренебрегна свиренето? И накрая — да не забравяме Пембърли. Той е чудесно реконструиран не от кого да е, а от самия Джеймс Лий-Купър. Трябва ли да напусна имението преди да съм се нарадвала на плодовете на неговите усилия? Лельо, лельо, необходимо е да се появи наистина някой превъзходен мъж, за да промени положение като моето. И уверявам ви, аз никога не съм срещала такъв. Виждате ли, напълно съм права — приключи тя с усмивка.