Джулия Барет - Дързост

— Какъв красив принос — възкликна той. — Убеден съм, че най-великите мъже не биха постигнали и четвърт от онова, което са направили, без одобрението на своите красиви, нежни поддръжници. И според това схващане приносът от вашата похвала, мис Дарси, трябва да бъде оценен най-високо.

Погледът, който той отправи накрая към Джорджиана, както и нейният в отговор, още веднъж дадоха храна за предишните тревоги на лейди Катрин.

— Ан наистина е изпълнена с енергия — каза тя, след като хвана ръката на капитана и го настани до себе си на дивана, — винаги, когато здравето й позволява. Аз съм убедена, че ако състоянието й се влошаваше по-рядко, тя щеше да стане най-способната ездачка в Кент. Може би следващия път, когато излезе на езда, вие ще я придружите? Нали това ще е великолепно, Ан?

Ан през това време слушаше внимателно, без да се противопостави на нито една дума. Едва когато майка й се обърна към нея, онези, които седяха най-близо, я чуха да изрича: „Да, госпожо.“

Пролетта в областта, според общото мнение, можеше да се окаже капризна, но никога — неприятна. През няколкото седмици след бала в Пембърли настъпи по-умерено време. Вдигнаха се застрашителните облаци, светна слънцето, израснаха най-младите филизи и ливадите придобиха истинския си яркозелен цвят. Колкото повече напредваше сезонът в областта, толкова повече съвсем уместно се дискутираше новата тема — пристигането на мистър и мисис Бенет. Изражението по лицата на гостите в къщата на семейство Бингли бе в тъжен контраст с времето. Изпити, дори изтощени бяха мистър и мисис Бенет, когато домакините ги посрещнаха и им помогнаха да слязат от каретата. Самите гости признаха, че са много уморени. Но след толкова приятели, дошли да ги приветстват и с не по-малко от трима прислужника, които внасяха багажа им в къщата, можеха поне да си отдъхнат с облекчение, че са пристигнали живи и здрави и дори дрехите им са в съвсем приличен вид. Джейн Бингли и нейният внимателен съпруг решиха без отлагане да предоставят на гостите възможност да си починат. Сутринта, увери ги Джейн, ще имат достатъчно време да им разкажат новините, които носят. Наистина по този начин цялото семейство ще може да ги чуе едновременно: мистър и мисис Дарси бяха така любезни да ги поканят в Пембърли още на следващия ден. Поласкана от уважението, от оказаната им чест, мисис Бенет потъна в спокоен сън. На сутринта така събралата се група се приготви рано и тръгна към великолепното имение.

— О, моя прескъпа Джейн, само ако знаеше колко ужасно съм изтормозена от изпитанията, на които бях подложена напоследък! В действителност ние трябваше да пристигнем по-рано, но аз забравих новото си избродирано тънко ленено платно и ние трябваше да се върнем за него от Бишоп Стартфорд. А мистър Бенет бе така коравосърдечен, че ядът му не премина през целия път до тук! Има ли по-нещастна жена от мен? Кълна се, че този случай повлия лошо на тена на лицето ми!

Джейн щеше да отговори, но видя съпруга си да се приближава към тях и реши да премълчи. Погледна многозначително майка си, взе едната й ръка и я стисна нежно, като се постара да намери успокоителни думи:

— Скоро ще се съберем със сестра ми, мадам, тогава вие, можете да сте сигурна, ще получите помощта, от която се нуждаете — после Джейн насочи разговора към по-радостни неща.

Пътували дълго, мистър и мисис Бенет бяха посрещнати с най-топли приветствия и от другата си дъщеря. Всички се събраха в голямата гостна на Пембърли. Но зловещите новини на семейство Бенет оставаха все още неизказани. Мистър Бенет бе този, който най-после разкри лошите вести:

— Ние през последните седмици бяхме — започна той с печален тон — разтърсени от бедата, в която изпадна вашата леля Филипс. Опасявам се, че е почти невъзможно да изрека какво се случи, но трябва да го направя. Скъпи мои дъщери, тя е обвинена, че е взела за в къщи, без да плати, от магазина за галантерийни стоки на Меритън парче скъпа дантела. Накратко: обвинена е в дребна кражба.

— Леля Филипс?! — извика Елизабет извънредно разтревожена. — Скъпи татко, какво искат да кажете с това? Леля ни Филипс може да бъде разсеяна за най-обикновени неща — наистина пропуските в паметта на мисис Филипс превъзхождаха дори тези у мисис Бенет, — но нейната разсеяност да бъде зачетена за кражба?! Да я сметнат за човек, способен да открадне дантела от магазин?! Кой отправи такова обвинение и на какво основание?