Джулия Барет - Дързост

— Съгласен съм, това е напълно объркана ситуация — отговори той с въздишка. — Но все пак не може да се отрече, че срещу нея бе отправено точно такова обвинение, дори повече, тя вече е в затвора.

С тези думи мистър Бенет извади от джоба на сакото си измачкан лист от Хардфордшърския вестник и го подаде на изумените си дъщери. В него те прочетоха:

Жената на един джентълмен от Меритън, притежателна на добро състояние и уважавана от голям кръг познати, в четвъртък бе осъдена от Г. Портър, господин кметът, да излежава присъдата си в районния затвор в Хардфорд по обвинение в кражба на топче дантела от галантериен магазин.

Сега вече мисис Бенет не можеше да запази и минута мълчание. Тя избухна в неудържим плач:

— Лизи, Джейн, мои обични дъщери, ще можем ли да преживеем някога този срам? Каква ли лудост е могла да накара сестра ми да постъпи така? Моята родна сестра! Да открадне дантела от магазина на Търтър! Позорът е в това, че моите две по-големи дъщери са толкова богати и така издигнати в обществото! Какво ще си помислят хората! Нали за последната Коледа Джейн й изпрати за последен път цял лакът истинска брюкселска дантела! Бъдете уверени, че за това вече се говори навсякъде в областта, в устата на всички няма друга приказка. Какво ще стане е нас, обични мои, момичета? Страхувам се, че вашите неомъжени сестри са съсипани. Сега те никога няма да могат да се омъжат… стари моми за цял живот… и по най-жесток начин ще бъдат лишени от имота на мистър Бенет, няма да имат право да го наследят. Какво ще стане с мен? Ще полудея! — и поглеждайки към Кити и Мери, тя се разрида с глас.

— Но, мадам — намеси се Дарси, който дотогава стоеше мрачен и безмълвно наблюдаваше терзанията на Елизабет, наблюдаваше Джейн, която бе сломена и, търсейки помощ, бе сграбчила ръцете на мъжа си. — Тук със сигурност трябва да има някаква грешка. Мисис Филипс е жена с положение, от това би трябвало да се разбере колко глупаво е да й се приписва постъпка, която не й подхожда.

— Без съмнение моята сестра е невинна — каза мистър Бенет. — И все пак тя се намира в затвора.

— Тогава случаят изисква по-нататъшно проучване, но недейте, умолявам ви, мадам, да се поддавате на отчаянието. Самият аз ще с заема с тази работа незабавно, новината е наистина тежка.

— За вашата загриженост — обърна се към Дарси мистър Бенет — ви благодаря от сърце, сър. Чувствах се сигурен, когато идвах при вас, че вие ще ни предложите своите услуги веднага и с такава щедрост. Имам да кажа още нещо — виждам в целия този случай нещо повече от обикновена грешка. Не мога да освободя съзнанието си, че нещастието на моята сестра е нещо повече от недоразумение, то е злонамереност.

— Какво имате предвид, уважаеми сър? — извика Бингли дълбоко разтревожен. — За каква злонамереност става дума? Може ли да има някой, който би изложил доброто име на семейството?

Мистър Бенет продължи, макар и с неуверен глас, а ръцете му трепереха:

— Признавам си, че не познавам нито един подобен човек. Но какво друго обяснение може да има? Постоянното увеличаване на нашето състояние напоследък не остана незабелязано в областта. Всеки подлец би решил да ни опозори за своя изгода. И всичко това става веднага след безразсъдната постъпка на Лидия. Ще се отърси ли някога нашето семейство от позора?

— А какво ще кажете за чичо? — запита Джейн баща си, след като се съвзе малко. — Как понася той нещастието?

— Страхувам се, че зле — отговори мистър Бенет. — Той не може да понесе мисълта, че вашата леля е в затвора и не говори за нищо друго, освен за нейното освобождаване и пришпорва нещата доколкото е възможно. Дори предложи споразумение с мошениците, които я обвиниха. Не знам как да го утеша. Тя, без съмнение, е невинна, но този случай разрушава изцяло доброто й положение. И, ако парите са в състояние да предотвратят такъв скандал, навярно моят брат Филипс е прав. Не мога да кажа. Знам само, че докато неговата жена е арестувана по силата на закона за него няма покой.

След тези думи мисис Бенет се разрида отново, а по-големите й дъщери правеха каквото могат, за да я утешат. Кити и Мери, които до този момент стояха тихи, обзети от страх, сега се присъединиха към воплите на майка си с младите си гласове. Докато джентълмените разговаряха, Елизабет не можеше да не отбележи със задоволство превъзходството на съпруга си над останалите във всяко отношение. С каква вещина подходи той към случая, колко интелигентно разпита баща й, та дори с какво търпение се отнасяше към неконтролируемите изстъпления на майка й. И каква чест му правеше, че именно той, който някога бе приемал с пренебрежение нейното семейство, сега го обгръщаше с такава грижовност, с такова внимание. Колко му прилягаше тази негова нова черта — състраданието! С последното сполетяло ги нещастие, семейството й бе за окайване, но да види съпруга си в тази светлина за Елизабет бе особено приятно. Тя за нищо на света не желаеше злото на леля си Филипс, но след като нещастието вече я бе сполетяло, в каква приятна светлина представяше то самия Дарси!