Джулия Барет - Дързост

Оказа се, че Кити очаква посещение — предния ден Франк Мидълтън твърдо й обещал да я навести, минавайки покрай Пелам Хол на път от Итън, ако успее да пристигне в ранен час. Той й бил казал всичко това съвсем категорично. Мери, както винаги, бе погълната от своя истински мисловен свят. Вятърът на промяната в характера на малките сестри ставаше все по-рязък. Освен всичко друго, двете били обещали на Бингли да се съберат същата вечер на партия карти. Човек би си помислил, че те нямат никакво желание да видят Елизабет.

— Единственото ми утешение е — каза Мери, когато накрая все пак се качиха в каретата и тръгнаха, — че може би най-после ще мога да се възползвам от удоволствието да се заровя сред книгите на библиотеката в Пембърли. Никога преди не съм имала време да е порадвам на богатствата й, макар че нашият зет Дарси на няколко пъти ми предлага да прекарам там някой и друг полезен час.

— Наистина ще се възползваш — отговори въодушевено Джейн и в същото време си помисли: „Де да можеше човек да накара теб да четеш по-малко, а сестра ти поне от време на време да хваща книга, задачата на Елизабет щеше да бъде по-лека.“

Така окуражена, Мери насочи вниманието си към природата наоколо. Част от учебните й занимания тази зима бяха по ботаника и сега тя намери възможност да види наяве растенията, които бе изучавала. Затова попита, настанявайки се по-удобно под гюрука от овча кожа:

— През цялото ли време, скъпа сестро, ще пътуваме в затворена карета? Не разбирам защо трябва да взимаме такива подобни предпазни мерки. Възможно ли е да не знаете, че Дарбишър гъмжи от боровинки, дива къпина, а има и двулистник? Аз по-скоро бих се подложила на рисковете на времето, за да виждам хубаво поляните. Какъв е смисълът да пътуваме с кабриолет, ако ще държим покрива спуснат като във всеки обикновен файтон?

На това Кити отвърна малко по-рязко, че тя например няма ни най-малко намерение да се излага без нужда на пагубното действие на вятъра и прахоляка. Ако ще пътуват толкова надалеч, тя няма да пристигне в Пембърли покрита с прах и в неугледен вид. От което Мери на свой ред се раздразни и се удиви кога ли Кити поне веднъж в живота си се е тревожила за нещо повече, отколкото за къдриците си.

Сестрите продължиха да се заяждат по този начин: едната — презряла всичко, освен усърдието на интелекта; другата — без грижа за каквото и да било, освен за впечатлението, което оставя сред обкръжаващите я.

Джейн ги слушаше поразена и смълчана, докато каретата се движеше бавно по участък, който се наричаше хубав път, въпреки многото пукнатини и бабуни на протежение от десет мили. Настоятелните забележки на Мери все пак не бяха много уместни, тъй като духаше силен, студен вятър, примесен със ситни дъждовни капки, а небето беше заплашително мрачно. От прозорчето не се виждаше почти нищо. Та дори и да бяха разцъфнали редките екземпляри на Мери, което според Джейн, но не и според учената й сестра, беше необичайно за сезона, те едва ли биха могли да бъдат забелязани през усилващия се ръмеж и сгъстяващата се мъгла. Джейн се примири с това неприятно пътуване, лишено от удоволствието на непринудения разговор или поне от спокойствието на тишината.

Шумната словесна престрелка между двете малки сестри продължи до Лемтън, където Джейн най-после си помисли, че има възможност да уталожи безсмислената им препирня. На хълма над града се извисяваше църквата на Вси светии, чиято осмоъгълна кула се виждаше отдалеч. Джейн бе свикнала, че гостите им винаги сипеха възклицания за красотата й. Точно като много други великолепни английски сгради и тази се открояваше на фона на ниското притъмняло небе с внушителния си вид. Кити и Мери още не бяха минавали по този път през деня и щеше да е жалко да пропуснат гледката заради своята свада.

— О, мили момичета — възкликна Джейн, — погледнете, погледнете напред! Това е най-прочутата църква в района. Не ви ли се струва великолепна на фона на кълвящите се облаци?

Но Кити едва-едва й обърна внимание:

— Ами да, така си е — отвърна тя с раздразнен тон. — Една голяма, тъмна купчина от облаци. А пък моята сестра на това отгоре ще ни кара с отворена карета заради своите растителни занятия.

„Да, точно така, наистина — помисли си Джейн. — Колко глупаво беше от моя страна да очаквам някоя от вас да се трогне от такова незначително нещо като един обект на красотата и паметник на благочестието.“

За щастие точно тогава се появи друга гледка. Такава, каквато вероятно вече щеше да заслужи придирчивото внимание на нейните сестри.