Джулия Барет - Дързост

Но последствията от нейния опит се оказаха къде-къде по-лоши: ако Елизабет специално бе търсила по-неподходящо име за споменаване в случая, не би могла да се сети за друга, освен за дъщерята на лейди Катрин.

— Мис де Бърг? — прекъсна я Лидия, цялата преизпълнена от загриженост. — Отдавна ли е болна, лейди Катрин? Обмисляли ли сте да ходите на минералните извори в Бат? Аз никога не съм боледувала, все съм си здрава и силна, но чувам за баните най-ласкави отзиви от недъгавите жени на офицерите.

Лейди Катрин едва сдържаше досега жлъчния си гняв:

— Болна! — извиси глас тя. — Скъпа моя, мисис Уикъм, моята Ан никога през живота си не е била болна дори и един ден. Ако ви изглежда бледа, то е, уверявам ви, само защото се е простудила малко през време на честите си разходки напоследък с нейния много добър приятел, с нейния личен приятел — капитан Хейууд — при тези думи тя се обърна към дансинга, за да намери щастливата двойка, но видя дъщеря си да седи тихо и кротко на един стол, докато в същото време капитанът водеше по дансинга Джорджиана, която никога не бе изглеждала по-хубава. Решението на лейди Катрин се роди незабавно:

— Що се отнася до Бат! — продължи тя. — Това е най-евтиното място, за което съм чувала. Ние си имаме свои минерални извори край Розингс. И точно за Розингс заминава нашата компания… трябва да кажа цялата наша компания… връща се утре, още на зазоряване — и без да каже и дума повече тя ги напусна, за да намери своето утешение край сервираната масата с блюдата.

С това назидателно решение лейди Катрин остана вярна на намерението си да напусне Дарбишър, колкото е възможно по-бързо. Така че на другия ден след бала тя събуди цялата прислуга на сър Джефри и самия него още призори, за да се подготвят за отпътуването, без да обръща внимание на хвалебствените слова на капитан Хейууд за красивата пролет в Мидландс и за безкрайните му разходки из района, без да се съобразява с факта, че тя самата бе поканила семейство Мидълтън на вечеря у сър Джефри същата вечер, без да обърне внимание дори на вида на Ан, която бе лишена от сън и това й се отразяваше доста зле. В гнева си благодетелната лейди не го забелязваше, решена да изпълни намерението си и да не позволи никакво забавяне. Сър Джефри не напрани какъвто и да е опит да я възпре. В противовес на своето изключително приветливо държание предния ден, сега той се сбогува малко хладно и набързо, доколкото позволяваше приличието и стоически изтърпя болката от заминаването им. Ободряваше го мисълта, че след като трополенето на каретата по пътищата утихне пред дома му, ергенският му начин на живот ще се върне при него и Денби Парк и задно с прислугата, отново ще му принадлежи изцяло.

Лейди Катрин, след като се върна всред познатия блясък на Розингс, след като отпрати дъщеря си да спи и накрая настани до себе си своето чипоносо куче Тоби, сметна за уместно да изрази възмущението си от начина, по който нейният стар приятел побърза да си тръгне:

— Сър Джефри — заяви категорично тя — започна да става на тези години груб и свидлив. Ако не ми беше известно добре, аз почти щях да си направя извод от тазсутрешното му държание, че той предпочита усамотението. Но той е съвсем, той е прекалено самотен. Мъжете, капитан Хейууд, се чувстват най-добре в компанията на жени. В противен случай стават навъсени и особени. Внимавайте, скъпи мой капитане, да не завършите дните си като ерген, вашият пол е създаден за семеен живот. Нашият може и да се стреми към него по-енергично, но мъжете са онези, които извличат най-големите облаги от женитбата.

Капитанът се съгласи горещо с нея. Той самият наистина бил за оплакване, оставен сам да си блъска главата, неспособен да заживее добре без женска подкрепа. Докато в същото време, като пример за превъзходството на нежния пол, човек би трябвало само да погледне самата лейди Катрин. Останала съвсем сама, тя все пак бе успяла през всичките тези многобройни години да управлява своя огромен имот с най-голямо умение. И още, той бил дочул, че благовъзпитаната лейди управлява също така голяма част от близкото село Хънсфорд.

И така, показвайки по този начин, че и той самият не е лишен от качества, капитанът се изхитри да я отклони от една обичана от нея тема към най-любимата й. Докато говореше за добродетелите на своя пол, нейно благородие бе доста красноречива, но когато заговори за себе си, тя се унесе в ораторстване: