Джулия Барет - Дързост

— Не зная на какво най-много се обръща внимание в последно време в Пембърли, но тук в Розингс ние имаме определени изисквания за точност. Добрият тон тук е традиция и никой не принуждава останалите да го чакат. Надявам се това да ти е урок, който ти ще помниш до края на живота си.

Лейди Катрин очакваше с нетърпение отговора на племенницата си, но той, противно на очакванията й, се оказа съвсем кротък.

— Скъпа лельо, моля ви да ми простите. Бъдете сигурна, че ще положа всички усилия в обучението под ваше ръководство. Никога не ще рискувам да си навлека вашето неодобрение. Истината е, че за жалост съм невнимателна. Просто използвах няколкото свободни минути, за да съобщя на мисис Дарси за благополучното си пристигане, както трябва да направя според същия този добър тон, и пропуснах часа за вечерята.

При тези думи Ан де Бърг се изкашля, докато капитанът погледна развеселен. А разочарованието на лейди Катрин бе явно. Тя с нетърпение бе очаквала да чуе отново приятния за нейния слух раздразнителен отговор на племенницата си. Докато сега, победена от смиреното извинение, тя не можеше да направи нищо друго, освен да го приеме, а на път към трапезарията — да се утеши със забележките, че някои връзки на роклята на Джорджиана могат да бъдат завързани по-добре, стига прислужницата да получи необходимите напътствия.

Нейно благородие продължи да изразява неодобрението си дори когато седнаха на масата; маниерите на племенницата й бяха все така нетърпими. Но всяка забележка бе посрещана с уважение. В отчаянието си благовъзпитаната дама най-накрая реши да насочи разговора към наскоро разчулия се скандал около семейство Бенет:

— Научих малко от сър Джефри, тъй като той, разбира се, едва ли би сметнал такава тема достойна за своето внимание. И все пак тя не може да бъде отмината. Един Дарси да се ожени за особа, която има сред най-близките си роднини някой, способен на кражба! Никога не съм мислила, че ще бъда в състояние да се радвам на смъртта на твоите родители Джорджиана. Но признавам, че в този момент се радвам.

Джорджиана онемя. Запазила присъствие на духа дори и при явното заяждане на благовъзпитаната дама, тя все пак не можеше да понесе невъзможността да защити Елизабет. Усети как страните й се зачервяват от напрежение и направи усилие да се успокои: не бива да проваля своята мисия още в началото на гостуването, като разгневява леля си. Но как да запази самообладание?

Докато се бореше отчаяно с подобни мисли, не някой друг, а капитан Хейууд бе човекът, който точно както при един друг случай, се хвърли да я спасява.

— Ваше благородие ще прости, навярно, намесата на един обикновен слуга от флотата на Негово величество краля, както и ваш слуга, мис Дарси. Моля за снизхождение, тъй като не мога да съм изцяло безразличен към темата, която подхванахте. Трябва да говоря, мой дълг е, уважаеми дами, да ви напомня, че едно от достойнствата на великата ни страна е английското правосъдие. То не издава безпричинно присъди било срещу мъж или жена. Аз съм обиколил земи, в които няма такива закони и мога да направя преценка. Тук поне всеки обвиняем може да очаква с известна сигурност за репутацията си честен процес, преди да бъде обявен за невинен или виновен.

Джорджиана, трогната извънредно много от застъпничеството на капитана, се ободри до такава степен, че се зае да опровергае твърденията на леля си:

— Скъпа госпожо — прозвуча развълнувано гласът й, — вашето явно отвращение към което и да е престъпление е съвършено оправдано. Но аз ви моля да чуете думите на капитана. Той е пътувал надлъж и нашир и от него се очаква да знае много. Както разумните разсъждения, така и силата на неговия опит идват, за да го подкрепят. Не е ли така, капитане?

— Не зная нищо за случая — отговори той поласкан. — Но като поета Уърдсуърт и аз съм „пътувал сред непознати хора и земи отвъд морето“. Пристигнал благополучно на скъпия английски бряг, тази вечер мога да кажа, че „отмина тоз печален сън“ и се радвам на живота.

Нейно благородие рядко можеше да устои на приветливото настроение на капитана и никога, когато той подсилваше чара си с рецитирането на стихове. И този път тя против волята си остави на мира семейство Бенет, за да подхване в крайна сметка обичайния разговор за дъщеря си и нейното умение да язди. Осъзнавайки почти веднага, че с тези умения мис де Бърг може да блесне най-добре навън, нейната майка използва цялото си красноречие, за да превъзнесе остроумието й в салонните разговори. Лейди Катрин продължи да реди натруфените си изрази чак до момента, в който дъщеря й най-после усети подтик да проговори.