Джулия Барет - Дързост

— Капитан Хейууд — осмели се промълви тя с глас, необагрен нито от истинско вълнение, нито от надежда — се представи на седлото така достойно, както триумфално изпълнява морската си служба.

В последвалата тишина любезният джентълмен се поклони на младата лейди.

След вечеря всички се върнаха в гостната. Така се случи, че младият мъж се настани до Джорджиана и имаше възможност да разговаря с нея, без да бъде прекъсван нито от стопанката на дома, нито от дъщеря й. Той започна почти шепнешком:

— Вашата внезапна поява в Розингс ми достави само удоволствие, макар да си призная, че тя съвсем не ме изненада. Простете дързостта ми, ако допуска, че съм разбрал причината за вашето посещение тук.

Независимо, че малко се стъписа, Джорджиана бе впечатлена от остротата на неговия ум. Възможно ли бе той да е предугадил намеренията й да спаси репутацията на семейство Бенет? Колко бързо и колко точно бе разгадал помислите й.

Време за отговор обаче нямаше, тъй като лейди Катрин стоеше над главите им и изискваше цялото внимание на капитана, докато бъде сервирано кафето. Време, през което тя реши да зачете племенницата си, като й нареди да свири на пиано за нея.

— Ти, разбира се, знаеш, че аз обичам много музиката. Смятам, че съм сред малкото хора в Англия, чието отношение към този вид изкуство е толкова почтително. Винаги съм съжалявала за пропуснатата възможност да се занимавам с музика. И не само аз, много хора край мен смятаха така, при това те бяха доста изтъкнати. Каква изкусна пианистка можех да стана, ако се бях обучавала.

Лейди Катрин изслуша търпеливо най-хубавата част от песента, преди да прекъсне племенницата си по свое усмотрение, когато тя реши. Трябваше да отбележи значителния напредък на Джорджиана и не можеше да се каже, че й е неприятно да види колко присърце бе взело момичето настоятелните съвети на леля си за необходимостта от постоянна практика. Сега оставаше само да й напомни да работи още по-усърдно, ако иска да бъде толкова великолепна пианистка, каквато Нейно благородие можеше да стане. След това, за да не пренебрегне и за минута постиженията на дъщеря си, тя се впусна да хвали чудесно изработените от Ан плетени чантички и ръкоделието й на гергеф.

Капитанът горещо похвали тези чудесии, като отправи комплиментите си както към господарката на дома, така и към дъщеря й. С една дума това бяха развлеченията на компанията. Джорджиана често пъти не подозираше какви планове крои леля й, но дори и тя, към края на вечерта подразбра, че младият кавалер е нарочен, че вече го подготвят за годеник на братовчедка й Ан, без да скриват претенциите си за собственост върху него.

Странно, но независимо от всичките си обещания, това откритие се оказа досадно за Джорджиана Дарси. То й се отрази така неблагоприятно, че някои биха могли да приемат нейното лошо настроение за ревност.

Следващите седмици от пребиваването на Джорджиана в Розингс предложиха на момичето не по-малко разнородни вълнения от тези в първия ден. Топлото време и многобройните чудесни разходки из Хънсфорд спомогнаха много двамата с капитан Томас Хейууд да се опознаят по-добре. По време на тези разходки, винаги в компанията на нейната мълчалива братовчедка Ан, вниманието на капитана бе насочено преди всичко към Джорджиана, макар и да отправяше изисканите си комплименти си към всяка една от дамите, само за да им достави удоволствие.

Разказите на младия офицер се въртяха все около морската му служба, екзотичните пристанища и опасните мигове по време на сраженията. За неговите прехласнати слушателки тези разкази бяха най-романтичните приказки за един непознат свят.

— Веднъж плавахме близо до Гибралтарските скали — започваше той за пореден път. — Флотата ни имаше нужда от помощ, за да се поправят нанесените щети. Отначало вятърът бе попътен, пълнеше платната ни от изток и ние се носехме с пълнен напред към Довър, но преди да излезем от обсега на гарнизона, той изведнъж се насочи към запад и задуха право в лицето ни. Тогава се появи една огромна вълна, която спря хода ни.

И докато двете госпожици го бяха зяпнали прехласнати, капитанът продължаваше екзалтирано:

— Кой можеше да предполага такъв лош обрат и сблъсъка с изключително силния щорм? Не очаквах нашите приятели да се спасят от него, толкова изпочупени бяха техните мачти.

Стигайки до такъв момент, неговата деликатност не му позволяваше да продължи, той прекъсваше разказа си, за да пропусне ужасите, които бе изживял, уж, за да успокои младите госпожици, а всъщност по този начин в тяхното съзнание те придобиваха двойно по-страховит образ.